— Готово. — Едва тогава забелязах, че съм сдържала дъха си. Пуснах малкото топче — малко сплескано от удара в черепа му — и се усмихнах леко треперливо. — Сувенир. — Притиснах парче плат към малката рана, увих превръзка около главата му, за да го задържа, и после, съвсем внезапно, започнах да плача.
Усещах как сълзите се стичат по лицето ми и раменете ми треперят, но се чувствах откъсната, някак извън тялото си. Усещах само слабо изумление.
— Сасенак? Добре ли си? — Джейми ме гледаше с тревога под превръзката.
— Да — казах, разтърсвана от плача. — Не з-з-нам защо п-п-плача. Не з-з-нам!
— Ела тук. — Той хвана ръката ми и ме дръпна към коляното си. Прегърна ме и ме притисна здраво, опря буза на главата ми.
— Всичко ще е наред — прошепна. — Вече всичко е наред, мо крид, всичко е наред. — Залюля ме леко, галеше косата и врата ми и шепнеше нещо в ухото ми. Внезапно отново бях в тялото си, топло и треперещо, и усещах как желязната сърцевина се разтапя със сълзите.
Постепенно спрях да плача и останах неподвижна до гърдите му, хълцах по малко, но усещах само покой и утеха от присъствието му.
Смътно съзнавах, че Лоренц и Иън са се върнали, но не им обръщах внимание. По едно време чух Иън да казва по-скоро с любопитство:
— Имаш кръв по гърба, чичо Джейми.
— Ще ми сложиш нова превръзка, Иън — каза Джейми. Говореше тихо и спокойно. — Само малко да подържа леля ти. — И не след дълго аз заспах, притисната здраво в ръцете му.
Събудих се свита на одеяло до Джейми. Той се беше облегнал на едно дърво и ръката му лежеше на рамото ми. Усети, че се будя, и ме стисна леко. Беше тъмно и чувах ритмично хъркане някъде наблизо. Сигурно беше Лоренц, помислих си сънливо, защото чувах гласа на Младия Иън от другата страна на Джейми.
— Не — казваше той бавно, — не беше чак толкова зле на кораба. Държаха ни заедно, така че другите момчета бяха с мен, и ни хранеха добре, позволяваха ни да излизаме по двама на палубата. Разбира се, всички бяхме изплашени, защото нямахме представа къде ни водят — и моряците не ни казваха, — но не се отнасяха зле с нас.
„Вещица“ поела по река Ялахс и доставила човешкия си товар право в Роуз Хол. Там смаяните момчета били посрещнати топло от госпожа Абърнати и веднага хвърлени в нов затвор.
Избата под рафинерията била достатъчно удобна, с легла и нощни гърнета, и освен шума отгоре през деня, нищо друго не ги смущавало. Все пак момчетата не знаели защо са там, макар че предполагали какво ли не, всяко предположение по-невероятно от предишното.
— И от време на време един огромен черен човек слизаше при нас с госпожа Абърнати. Винаги ги молехме да ни кажат защо ни държат там и ще ни пусне ли? Но тя само се усмихваше, потупваше ни и ни казваше, че ще видим, като му дойде времето. После избираше някое момче и черният го хващаше за ръката и го извеждаше. — Иън говореше разстроен и някак изумен.
— Момчетата връщаха ли се? — попита Джейми. Ръката му ме потупа леко, аз посегнах и я стиснах.
— Не… обикновено не. И това ужасно ни плашеше.
Редът на Иън дошъл шест седмици след пристигането му там. Три момчета били изчезнали и когато зелените очи на госпожа Абърнати спрели на него, той не бил готов да сътрудничи.
— Започнах да ритам черния, да го удрям — дори го ухапах по ръката — каза той печално, — и имаше много гаден вкус — целият беше покрит с нещо мазно. Но въпреки това той само ме халоса по главата така силно, че ушите ми писнаха, вдигна ме и ме изнесе на ръце. Сякаш бях малко дете.
Иън бил отведен в кухнята, съблечен, изкъпан и облечен с чиста риза — но нищо друго. После го завели в къщата.
— Беше нощ — каза той тъжно — и всички прозорци светеха. Много приличаше на Лалиброх, когато слизаш от хълмовете по тъмно и мама тъкмо е запалила лампите — едва не ми се пръсна сърцето, като я видях и си помислих за дома.
Но нямал много време за носталгия. Херкулес — или Атлас — го отвел нагоре по стълбите към спалнята на госпожа Абърнати. Тя го чакала, облечена с мека и широка роба със странни бродерии по ръба — в червено и сребърно.
Била сърдечна и любезна, предложила му питие. То миришело странно, но не било гадно, и тъй като нямал избор, той го изпил.