В стаята имало две удобни кресла, в двата края на дълга маса, и голямо легло с балдахин. Той седнал в едното кресло, госпожа Абърнати седнала в другото и започнала да му задава въпроси.
— Какви въпроси? — попита Джейми, защото Иън започна да се колебае.
— Ами за дома ми, за семейството ми — питаше за имената на сестрите и братята ми, за лели и чичовци. — Потрепнах леко. Значи затова Гейли не беше изненадана от появата ни! — И всякакви други неща. После тя… тя ме попита… дали съм лягал с жена. Все едно ме питаше дали искам каша за закуска! — Звучеше шокиран от спомена.
— Не исках да ѝ отговоря, но не можах да се спра. Беше ми много топло, сякаш имах треска, и не виждах добре. Но отговорих на всичките ѝ въпроси, а тя просто седеше, усмихваше се и ме гледаше с големите си зелени очи.
— Значи си ѝ казал истината?
— Да, казах ѝ — отвърна бавно Иън. — Казах ѝ, че съм лягал с жена, казах ѝ за Единбург, за печатницата и за моряка, за бардака, за Мери… за всичко.
За първи път Гейли изглеждала недоволна от отговорите му. Изражението ѝ станало по-твърдо, очите се присвили за миг. Иън сериозно се изплашил. Щял да избяга, но крайниците му тежали, а до вратата стоял гигантът.
— Тя стана и закрачи из стаята, каза, че съм съсипан, тъй като не съм девствен, и каква работа имало едно малко момче като мен да се забърква с жени, за да го развалят? После спря да говори, наля си чаша вино и я изпи. Като че ли започваше да се успокоява.
— После се засмя и ме огледа внимателно. Каза, че все пак не било пълна загуба. Ако не съм ставал за това, което е намислила, съм ставал за друго. — Звучеше леко задавено, все едно го стягаше яката. Джейми издаде въпросителен звук и Иън пое дълбоко дъх, за да продължи.
— Ами тя… тя ме хвана за ръката и ме накара да стана. После ми свали ризата и — заклевам се, чичо! — коленичи пред мен и ми лапна оная работа.
Ръката на Джейми стисна рамото ми, но гласът му издаваше само слаб интерес.
— Да, вярвам ти, Иън. И после е правила любов с теб, така ли?
— Любов ли? — Иън звучеше замаян. — Не… всъщност не знам. Тя… ами, накара оная ми работа да се изправи и после ме накара да легна на леглото и прави разни неща. Но изобщо не беше като с малката Мери!
— Да, предполагам — каза сухо чичо му.
— Господи, беше странно! — Усетих тръпката на Иън в тона на гласа му. — По някое време вдигнах очи и видях черния, стоеше точно до леглото и държеше свещ. Каза му да я вдигне по-високо, за да виждала по-добре. — Замълча и чух леко гъргорене, докато пиеше от една от бутилките. После издиша треперливо.
— Чичо. Ти някога… лягал ли си с жена, без да го искаш?
Джейми се поколеба за миг, ръката му пак стисна рамото ми, после каза тихо:
— Да, Иън. Лягал съм.
— О… — Момчето замълча и го чух да се почесва по главата. — Знаеш ли какво е, чичо? Как можеш да го направиш, но никак не го искаш и се мразиш за това, и… и все пак… е хубаво?
Джейми се изсмя тихо.
— Е, Иън, оная ти работа няма мозък, а ти имаш. — Вдигна ръка от рамото ми и се обърна към племенника си. — Не се тормози, Иън. Не си могъл да го спреш и вероятно ти е спасило живота. Другите момчета — онези, които не са се върнали в избата, — знаеш ли дали са били девствени?
— Ами… за няколко знам със сигурност… защото много време си приказваме. И се опознахме. Някои се хвалеха, че са били с жена, но си мисля… от приказките им… че всъщност не са били. — Замълча за миг, сякаш не искаше да попита, но знаеше, че трябва. — Чичо… знаеш ли какво е станало с тях? С останалите момчета?
— Не, Иън — каза Джейми. — Нямам представа. — Облегна се на дървото и въздъхна дълбоко. — Ще можеш ли да заспиш? Ако можеш, трябва, защото ни чака много път до брега утре.
— О, мога да спя, чичо — увери го Иън. — Но не трябва ли да стоя на пост? Ти трябва да си починеш, беше прострелян. — Замълча, после добави смутено. — Не ти благодарих, чичо Джейми.
Джейми се засмя, този път спокойно.
— Няма защо, Иън — отвърна с усмивка в гласа. — Лягай да спиш, момче. Ще те събудя, ако се наложи.
Иън послушно се сви и след малко вече дишаше дълбоко. Джейми въздъхна и се облегна пак на дървото.
— Искаш ли и ти да поспиш, Джейми? — Надигнах се до него. — Аз съм будна, мога да пазя.
Очите му бяха затворени, светлината на угасващия огън играеше по клепачите му. Той се усмихна, без да ги отваря, и потърси ръката ми.
— Не. Ако може само да поседиш малко с мен, за да гледаш. Главата не ме боли толкова, когато съм със затворени очи.
Седяхме в тишина, хванати за ръце. От време на време се чуваше странен шум или далечен писък на животно в тъмната джунгла, но като че ли нищо не ни заплашваше.