— Ще се върнем ли в Ямайка? — попитах накрая. — За Фъргъс и Марсали.
Той поклати глава, после спря и потисна стон.
— Не. Мисля, че ще тръгнем към Елеутера. Това е холандски остров. Можем да изпратим Инес с лодката на Джон, за да каже на Фъргъс да дойдат при нас. Скоро няма да стъпя пак на Ямайка.
— Да, сигурно. — Помълчах и попитах: — Питам се как ли ще се справи господин Уилъби — И Тиен Чо. Сигурно няма да го намерят, ако остане в планината, но…
— О, той ще се справи добре — прекъсна ме Джейми. — Има си пеликан да му носи риба. — Устата му се изви в усмивка. — Освен това, ако е хитър, ще успее да тръгне на юг, към Мартиника. Там има малка колония от китайски търговци. Казвал съм му; казах му, че ще го заведа там, след като приключим в Ямайка.
— Не си му ядосан? — Погледах го с любопитство, но лицето му беше спокойно, почти гладко на светлината на огъня.
Този път той много внимаваше да не раздвижи главата си, но сви едното си рамо и направи гримаса.
— Ох, не. — Въздъхна и се настани по-удобно. — Не мисля, че е съзнавал какво прави или е разбирал последствията. И ще е глупаво да мразя човек, който не ти е дал нещо, което сам не притежава. — Отвори очи с лека усмивка, знаех, че мисли за Джон Грей.
Иън потрепна в съня си, изсумтя силно, обърна се по гръб и разпери ръце. Джейми го погледна и усмивката му стана по-широка.
— Слава богу. Той ще се върне при майка си с първия кораб за Шотландия.
— Не знам — усмихнах се аз. — Може да не иска да се върне в Лалиброх след всички тези приключения.
— Не ме е грижа дали иска — каза твърдо Джейми. — Връща се, ако трябва ще го сложа в клетка. Търсиш ли нещо, сасенак? — добави, защото ме видя да ровя в тъмното.
— Намерих го. — Извадих кутийката с иглите от джоба си. Отворих я, за да проверя съдържанието ѝ, и присвих очи заради слабата светлина. — О, добре, има достатъчно за една доза.
Джейми седна по-изправен.
— Не ме тресе — каза, като ме гледаше изплашено. — И ако си намислила да забиваш гадните си шипове в главата ми, няма да стане, сасенак!
— Не за теб. За Иън. Освен ако не искаш да го изпратиш при Джени болен от сифилис и други такива интересни неща.
Веждите му се извиха чак до косата и той се смръщи от болка.
— Какво? Сифилис ли? Мислиш ли?
— Никак няма да се изненадам. Изразената деменция е един от симптомите на напредналата болест — макар че в нейния случай е трудно да се каже. Все пак по-добре да се подсигурим, нали?
Джейми изсумтя развеселено.
— Е, това може да научи Младия Иън колко е важно послушанието. Най-добре да разсея Щерн, докато ти заведеш момчето зад някой храст; Лоренц е доста свестен за евреин, но е много любопитен. Не искам да те изгорят на клада в Кингстън.
— Сигурно ще е доста смущаващо за губернатора — казах аз сухо. — Колкото и да му хареса в личен план.
— Не мисля, че ще му хареса, сасенак. — Отвърна той също толкова сухо. — Палтото ми наблизо ли е?
— Да. — Открих го на земята до мен и му го подадох. — Студено ли ти е?
— Не. — Облегна се назад и просна палтото на коленете си. — Просто искам децата да са близо до мен, докато спя. — Усмихна ми се и скръсти нежно ръце върху палтото и образите в него, после пак затвори очи. — Лека нощ, сасенак.
63.
В непознати води
На сутринта, освежени от почивката и закуската от сухари и плантан, ние тръгнахме към брега — дори Иън се беше ободрил и спря да куцука след четвърт миля. Докато слизахме по дефилето, което водеше към брега обаче, видяхме нещо смайващо.
— Господи, това са те! — извика Иън. — Пиратите! — Обърна се да бяга към хълмовете, но Джейми го задържа.
— Не са пирати. Това са робите. Виж!
Тъй като не можеха да управляват големи кораби, избягалите от плантациите по реката роби явно бяха напредвали бавно и тромаво към Испаньола, и някак бяха стигнали до острова. „Вещица“ лежеше на една страна в плитчините, килът му бе потънал дълбоко в пясъка. Група развълнувани роби го бяха заобиколили, някои тичаха нагоре-надолу по брега и крещяха, други търсеха укритие в джунглата, а неколцина бяха останали да помогнат на последните да слязат от кораба.
Бърз поглед към морето ми показа причината за тревогата им. На хоризонта нещо се белееше и нарастваше пред очите ми.
— Боен кораб — каза Лоренц, звучеше заинтригуван.
Джейми каза нещо под нос на келтски и Иън го погледна шокиран.
— Да се махаме — каза напрегнато Джейми. Издърпа Иън и го бутна нагоре по склона, после ме хвана за ръката.