— Чакай! — каза Лоренц, заслонил очи. — Идва и друг кораб. По-малък.
Личният кораб на губернатора на Ямайка, ако трябва да бъдем точни, се беше наклонил под опасен ъгъл, докато влизаше в залива. Платната му се издуваха от вятъра.
Джейми постоя за миг, преценяваше възможностите, после пак ме хвана за ръката.
— Да вървим!
И когато стигнахме до водата, малкият кораб вече минаваше през плитчините, а Рибърн и Маклауд натискаха греблата. Аз хриптях и се опитвах да си поема дъх, коленете ми бяха омекнали от тичането. Джейми ме грабна на ръце и хукна през прибоя, следван от Лоренц и Иън, които пъхтяха като китове.
Видях Гордън в катера да се прицелва и разбрах, че някой ни следва. Мускетът гръмна, вдигна се дим, и Мелдръм зад него веднага вдигна оръжието си и стреля. Като се редуваха, двамата ни осигуряваха прикритие, докато шляпахме във водата и приятелски ръце ни издърпаха на борда.
— Хайде! — Инес въртеше руля и крещеше заповеди. Чу се гръм и платната веднага се опънаха. Джейми ме изправи и ме сложи на една пейка, после се хвърли запъхтян до мен.
— Господи! — изхриптя. — Не ти ли… не ти ли… казах… да стоиш далече… Дънкан?
— Пази си дъха, Мак Дуб — каза Инес с широка усмивка под мустака. — Ще ти трябва. — И изкрещя нещо на Маклауд, който кимна и се захвана с въжетата. Корабът се завъртя и промени курса, тръгна право към малкото заливче — право към бойния кораб, който вече беше така близо, че виждах морската свиня с дебелите устни на носа.
Маклауд изрева нещо на келтски и направи жест, който направи значението на думите му съвсем ясно. След триумфален вик от Инес ние се стрелнахме покрай бойния кораб, право под носа му и достатъчно близо, за да видим изненаданите глави, които надничаха отгоре.
Погледнах назад, докато излизахме от залива. „Морска свиня“ още продължаваше напред, огромен под трите гигантски мачти. Не можехме да му избягаме в открито море, но тук нашият кораб беше лек и маневрен като перце, в сравнение с този левиатан.
— Те гонят робския кораб — каза Мелдръм, като се обърна да погледне покрай мен. — Видяхме да ги настигат на три мили от острова. Решихме, че докато са заети с друго, можем да се промъкнем и да ви вземем от брега.
— Браво на вас — каза Джейми с усмивка. Гърдите му още се надигаха, но вече дишаше по-леко. — Надявам се, че ще са достатъчно заети известно време.
Предупредителен вик от Рибърн показа, че няма да стане така. Обърнах се и видях сиянието на бронз от палубата на бойния кораб — две дълги оръдия на кърмата бяха открити и започваха прицелване.
Сега ние бяхме на мушката и намерих усещането за много неприятно. Все пак се движехме, и то бързо. Инес натисна здраво руля, после отново, и започнахме да се движим на зигзаг покрай сушата.
Оръдията на кърмата изгърмяха заедно. Чу се плясък до носа, на около двайсет метра от нас, но все пак твърде близо, като се има предвид фактът, че двайсет и четири фунтовото гюле можеше да ни потопи за нула време.
Инес изпсува и се приведе над руля, липсващата му ръка му придаваше странен изкривен вид. Курсът ни стана още по-хаотичен и следващите три гюлета паднаха още по-близко. Накрая се чу страшен гръм и аз погледнах назад и видях как „Вещица“ се пръска на трески, когато „Морска свиня“ влезе в обсег и насочи оръдията си към обърнатия кораб.
Смъртоносен дъжд се посипа по брега и право в центъра на група бягащи роби. Тела — и части от тела — политат във въздуха, падат по пясъка и го оцветяват в червено. Откъснати крайници бяха пръснати по брега като плавеи.
— Света Дево, Божия Майко! — Иън, напълно пребледнял, се прекръсти, докато се взираше ужасен към брега и касапницата там. Още две гюлета уцелиха „Вещица“ и отвориха огромна дупка в корпуса ѝ. Няколко се приземиха безопасно на пясъка, а други две уцелиха бягащите хора. После ние завихме покрай сушата и се отправихме към открито море, а брегът и касапницата изчезнаха от поглед.
— Моли се за нас грешните сега и в часа на смъртта ни — довърши шепнешком молитвата си Иън и се прекръсти отново.
Почти никой не говореше, само Джейми даваше инструкции на Инес за Елеутера, и после Инес поспори с Маклауд за най-подходящия път. Останалите бяхме твърде ужасени от видяното — и твърде облекчени от бягството, — за да можем да говорим.
Времето беше добро, с лек, хладен ветрец, и ние напредвахме. По залез Испаньола се беше скрила зад хоризонта и вляво от нас се издигаше остров Гранд Търк.
Аз хапнах малко сухар, изпих чаша кафе и се свих в дъното на лодката, между Иън и Джейми, за да поспя. Инес се прозя и легна на носа, а Маклауд и Мелдръм се сменяха на руля през цялата нощ.