35
Фин въведе кобилата, която се спря грациозно, с наведена глава и треперещи от изтощение крайници. Момичето се наведе напред, прегърна я за врата и се свлече от нея.
— Какво правиш? — Джед погледна назад в тъмнината. — Не трябва да спираме.
— Правя го. Ти продължавай, вземи Рори. Ще ви настигна. Не забравяй, че мога да те проследя. — Фин се надяваше това да е истина. Но каквото и да бе, тя не можеше да продължава повече. Не и без него. Отрепка, предател, ренегат — каквото и да беше той, тя беше същото. Освен това той ги беше спасил и тя нямаше намерение да го изостави.
— Но ти нямаш кон!
Тя яростно тръсна глава, опитвайки се да убеди както Джед, така и себе си.
— А твоят не може повече да носи всички ни.
— Не става въпрос за това! — Гласът на Джед се пречупи. — Нали?
— Не мога просто да го изоставя. Трябва поне да изчакам и да видя. Да разбера какво му се е случило.
Стиснал здраво Рори, Джед се извъртя напред и сграбчи юздите.
— Виж какво, ако смяташ, че това е нещо, което трябва да направиш за Конал… — Той се поколеба. — Нали се сещаш, че е безсмислено? За това ли става въпрос?
— Не, не. Нищо такова, наистина. Моля те, продължавай напред, Джед. — Преди да заплача и да започна да те моля да ме почакаш.
— Добре, дано скоро ни настигнеш. — Нещо се бе затиснало в гърлото му. — Не искам да изминавам целия този път наобратно, за да те взема.
Тя не можеше да понесе гледката на отдалечаващия се Джед, затова се изкатери на една скала, обсипана с люспи слюда, които блещукаха под звездната светлина. Студено, колко беше студено. Тя легна по корем, усещайки как студът прониква в кръвта и костите ѝ. Позволи си да се разконцентрира, вслуша се в инстинкта си и внезапно разбра как се прави. В ума си намери едно местенце, порови в него като горд чирак-механик и почувства как топлината плъзва в костите ѝ. Значи това беше тайната на Ший. Тя се усмихна.
Сет. Фин се сети, надигна буза от камъка и се вгледа в равнината. Студът не бе прогонен единствено от аматьорските ѝ усилия. За кратките минути, през които бе лежала там, времето бе поомекнало и звездите бяха изчезнали. През главата ѝ мина мисълта, че може би те се приближават към земята, но после видя, че това са просто първите снежинки.
Той не идва, помисли си Фин и се изненада от силната мъка, която я прободе.
Тя се изправи с вкочанени крайници и тъпа болка в сърцето. И двамата — беше ги изгубила и двамата. Можеше просто да поеме по дългия път след Джед, но едва ли си струваше усилията. Просто всичко ѝ се струваше ужасно безсмислено. На всичкото отгоре бе започнало да вали сняг.
В далечината, между земята и небето, някакво движение привлече погледа ѝ, после зърна тичащи сенки. Тя се спусна с усилие от високата скала и затича тромаво надолу по склона, примижавайки срещу завихрящите се снежинки. Сред тях препускаше синият жребец, следван по петите от вълците, а върху шията му се бе отпуснала фигура.
— Сет — извика тя, а снежинките погълнаха гласа ѝ. — Сет!
Той се надигна. За миг ѝ се стори, че му е трудно да фокусира погледа си, но след това той смушка жребеца с пети и го насочи право към нея. Без да забавя ход, той се наведе от коня, и пъшкайки от болка, я вдигна с едната си ръка. За един ужасен миг тя увисна между коня и земята и бързо се издърпа на коня зад него.
Изведнъж тя се сблъска с някакво препятствие и Сет изкрещя. Тя също изкрещя и притисна длан към устата си. Той отново се отпусна върху шията на коня и се вкопчи с благодарност в нея, докато Фин се хвана за колана му и впери поглед в двете лъскави стрели, стърчащи от гърба му.
Настигнаха Джед точно преди зазоряване. Червеникавокафявата кобила премина в галоп, за да не изостава. Брокентор се забелязваше лесно — остатък от вулкан, който стърчеше над равнината на около триста метра напред. Кратерът му бе разцепен и полуразрушен от вековните климатични влияния. Когато го приближиха, Шона и Ейли се изправиха. Пуловерът на Ейли бе покрит с петна засъхнала кръв, а щръкналата ѝ коса я нямаше, остригана до голо.
Кобилата се спря изморено на почтително разстояние от синия жребец и Джед подаде Рори в ръцете на Шона.
— Гърне! — проплака детенцето.
— Извинявай, миличък. — Джед се свлече от кобилата и с усилие свали подгизналите му дънки. — Наистина нямахме време за това.