— Знам. — Тя го погледна в очите. — Знам.
— Така ли? — Той стисна здраво пуловера, като че ли се страхуваше да не му го вземат. — Добре.
— Как успя да се измъкнеш?
— О. — Той се засмя. — С много дрънканици и с помощта на ламира. Няма да тръгнат след нас. Нужно е много време, за да се изчисти проклятие, което е запечатано с ламирска глава. Това най-много ми харесва у суеверните феи.
— Не смяташ ли, че си твърде циничен? — каза Фин. — И в живота си, и във всичко?
— Аха, но иначе нямаше да съм си аз, нали? — Той ѝ намигна. — Което щеше да е жалко. Пък и трябваше да им видиш лицата. Не можеха да повярват, че съм го направил, не можеха да повярват, че съм си навлякъл такава анатема. Каква е ползата от това? Да бъдеш направен безпомощен от няколко думи и късче мъртва плът? — Той повдигна пуловера на Конал и го погледна.
Тя не знаеше какво означава анатема, но звученето на думата не ѝ допадаше.
— Сигурен ли си, че не са прави?
Сет се престори, че не я е чул.
— Така. — Пъшкайки от усилието, той се изправи и облече пуловера с тромави движения. Тя никога нямаше да разбере дали изписаната на лицето му болка се дължи на дупките в гърба или на мириса на Конал, който се бе пропил във вълната и който едва не бе накарал и нея да заплаче.
— Шона — каза той. — Дай ми брат ми.
Шона вдигна рязко глава и след като погледна към Ейли за разрешение, той отиде и повдигна Конал с невероятна нежност. После го предаде на протегнатите ръце на Сет. Фин разбираше, че му се иска да тръсне силно тялото, просто за да натовари ранения гръб на Сет. Но устоя на порива, може би за да не урони достойнството на Конал.
Тя нямаше представа как Сет успя да изкачи хълма, носейки мъртвото тяло на много по-високия си брат, но той успя да го направи. Стигна чак до напуканите, ерозирали скали на върха. Вълците вървяха от двете му страни, а Шона и Ейли носеха Торк след него. Поставиха двете тела едно до друго върху скалите.
Притиснал здраво Рори, Джед ги гледаше как се обърнаха и тръгнаха надолу по хълма.
— Няма ли да… Не знам. — Гласът му потрепери. — Да ги погребете?
Шона се наежи, сякаш момчето бе предложило нещо неприлично.
— Не, докато не разполагаме с време да го направим както трябва. Мурлин успя да ни спечели само толкова — додаде презрително той.
— И просто ще ги оставите там? — Джед гледаше тримата по-големи Ший.
Фин стоеше до Сет, вече една от тях, и приемаше думите му, без да задава въпроси, камо ли да пуска саркастични забележки. Сменила е страните, помисли си Джед, но не можеше да ѝ се сърди за това. Сет бе единственото семейство, което ѝ бе останало. Всъщност не съвсем. Сега тя бе сираче, също като него.
— Не ни харесва миризмата на горяща плът, Джед. — Сет се обърна и закуцука надолу по хълма. — Дори да ми се прииска да нахраня червеите с тях, земята вече е замръзнала. Затова ги оставяме на лисиците, дивите котки и гарваните. А аз ще остана с тях, докато не ги оглозгат до кокал. После ще събера костите им и ще им направя надгробна могила. Това е мое задължение и този път ще го спазя. — Той впери поглед в Ейли.
— А аз ще им пазя гърбовете — рече вдървено тя.
Сет взе колана с меча си и го пристегна през гърба си; устните му побеляха, докато се опитваше да не потрепери от тежестта на собственото си оръжие.
— Ти ще отведеш Джед и Фин в крепостта — каза той. — И ще го направиш, защото така ти нареждам.
— Ако тръгнеш с нас — каза Шона, — кланът има правото да те убие, Мурлин.
— Може и да го направят, но поне ще приключат бързо — отвърна студено Сет. — Засега ще остана с Конал и Торк, и ще ги пазя, за да не ги приближава нищо друго освен дивите зверове. А когато погреба костите им, ще се върна при нас и когато бдението за тях приключи, всички ще сме ги оплакали.
— Никога няма да спра да го оплаквам! — извика Ейли.
— За пред останалия свят ще спреш, също като мен. — Той погледна към гневните ѝ очи и този път Ейли наведе глава. — Какво става в главата ти си е твоя работа. Същото се отнася и за мен.
Заваля сняг, покри земята и заглуши всички звуци освен воя на вятъра, и се понесе по равнината като бял дух-отмъстител. После валежите спряха и по земята останаха само отделни снежни петна. Едва тогава Сет се върна в крепостта, измършавял и вцепенен от глад, студ и мъка. Фин така и не го попита за седмиците, които бе прекарал при Брокентор, а той така и не ѝ предложи да ѝ разкаже.
36
Гледах мъжете и жените от моя клан. Стоях със скръстени ръце, за да не видят треперенето им. Бяхме яздили заедно, бяхме се сражавали рамо до рамо, бяхме се карали за дреболии; бях танцува и пял и се бях напивал заедно с тях в същата тази зала. Някои от тях обичах. А сега те може би щяха да ме убият.