— Не бих останал само защото Рори трябва да бъде някакъв си проклет фигурант. Той е твърде малък, за да го товарят с това. Но…
— Но Сет не се интересува дали той е Каменното сърце, нали?
— Не. Въобще не му пука. Той е просто запленен. — Джед ми се усмихна накриво. — Малко късно се случи, но сега просто не мога да ги разделя, нали? Сет нахълта в стаята ми в четири часа тая сутрин. — Той завъртя очи. — Беше изпаднал в паника, че махмурлукът му може да е причинил колики на Рори.
— О, Джед. Просто не е свикнал, чистокръвните Ший не получават колики. Дай му малко време.
— Да. Той има нужда. — Двамата започнаха да се смеят, докато очите им не се срещнаха.
Джед рязко извърна глава и се загледа в зеленото море.
— По-добре върви при майка си.
— Няма да се замесваш в кавги, нали? — Прочистих си гърлото. — И гледай да не се порежеш. И недей да яздиш водни коне. И не позволявай на Сет да те командва, разбра ли?
— Я, кой го казва. — Той успя да се усмихне. — Искаш ли да дойда? За морална подкрепа?
Поклатих глава и се изправих. Това бе нещо, срещу което трябваше да се изправя сама.
Когато слязох по стълбите, някой ми се изпречи на пътя. Погледнах в хладните очи на Ейли и сърцето ми се сви. Знаех, че е излязла на разузнаване с патрул и няма да се върне три дни. Надявах се, че повече няма да я видя.
— И така, Фин. Отиваш с майка си? — Ейли почти се усмихваше. — Знам, че си ми ядосана, но нямаше ли да се сбогуваш?
— Ейли — казах аз. — Конал не би искал да постъпваш така със Сет.
Ейли не отмести погледа си, но и не си изпусна нервите.
— Конал живее в сърцето ми — каза тя, — но не е нужно да живее в кожата ми. Сет е моят капитан — трябва да защитавам живота му и да разчитам на него да защитава моя. Трябваше да го направя, Фин, и Сет го разбира много добре, дори и на теб да не ти е твърде ясно. — Тя се поколеба. — Ти беше там. Не му се подчини, видях те. Надявах се да изпищиш или да изплачеш, да го засрамиш, но ти не го направи. Браво на теб. Но не биваше да го гледаш до края, щом не можеш да го понесеш.
— Заради теб той ме кара да се връщам обратно. — Задавих се от възмущение.
— Не, заради реакцията ти. Пък и трябва да мисли за майка ти. — Ейли стисна зъби. — Ко… Конал щеше да се съгласи с него. Той би поискал да заминеш със Стела.
Усещах колко я боли да произнася името му и сърцето ми спря да бие толкова гневно. Все пак тя можеше да настоява Сет да бъде екзекутиран, а не го направи.
— Ейли? Приключи ли със Сет? Ще оставиш ли нещата така?
— Не знам. Исках да умре, Фин, и все още ми се иска. — Ейли ме погледна. — Не знам. Но ще се опитам.
Кимнах нещастно.
— Довиждане, тогава.
— Фин — извика зад гърба ми Ейли. — Има още нещо, което би искал Конал. — Аз се обърнах, а тя се усмихна. — Би искал да се върнеш.
— Да. — Този път и аз се усмихнах искрено. — Ще се върна.
На горния етаж, пред стаята на Сет, аз се спрях разколебана, с опънати нерви. Високите гласове се чуваха дори през дебелата дъбова врата — Сет и майка ми, хванати за гушите, само че този път това не ме правеше особено щастлива.
Гласът на Стела беше суров.
— Колко типично за теб, Сет, да ме накараш да дойда тук.
— Никой не те е карал да идваш. — Той също беше ядосан, но говореше с нисък глас. — Ти наруши своя глупав обет, Рейлтин.
— Не ме наричай с това име. Никога повече.
Изгубих желание да подслушвам. Когато отворих вратата и двамата замълчаха виновно.
Стела се съвзе първа.
— Фин — рече тя със странна нотка в гласа. — Фин. — Тя ме прегърна и силно ме притисна към себе си.
За миг застинах от изненада; после също я прегърнах, заравяйки лице в рамото ѝ, така че нито Стела, нито Сет да видят, че плача. Той мълчеше неловко, внезапно заинтригуван от каменните стени. Когато Стела ме пусна и се прокашля, възвръщайки леденото си спокойствие, аз почувствах колебливото докосване на нечие съзнание, по-буйно и много по-вълчо от коналовото, но също толкова покровителствено. Чух мислите на Сет.
— Вдигни бариерата, дечко. Защото майка ти се пази.
— Фин, връщаш се с мен обратно още тази вечер. — Стела се опита да се усмихне. — Останах толкова дълго само заради Конал. Съжалявам.
— Стела, внимавай с нея — каза Сет. Той точеше меча си и Стела го погледна с отвращение. — Фин е много талантливо момиче.
— Ще се научи да го крие, както се научих аз — каза Стела. — Ще се научи да живее според законите на Бог.
— Фанатичка.
— Ленора е мъртва — сопна му се тя. — Тя си замина по пътя. Както и брат ми.
— Той беше и мой брат — отвърна тихо Сет, без да спира да точи острието.