Аз не му отвърнах. Опитвах се да овладея истеричния си кикот, макар Мила отдавна да бе спряла да се смее и трепереше в ръцете ми. Мак продължаваше да ни крещи нещо, което се радвах, че не можех да чуя; но пък аз така или иначе не гледах към него. Бях се съсредоточил върху кльощавия му приятел, който шляпаше безгрижно по пясъка с ръце в джобовете и викаше нещо на Мак. Той се беше появил откъм дърветата.
То се беше появило откъм дърветата.
Зачудих се как така не го бях разпознал веднага. То ми се ухили и ми намигна с жълтото си око, после ми махна с ръка, преди да се обърне към разярения Мак и да се опита да го утеши, полагайки успокояващата си длан върху големите му рамене.
Аз притиснах Мила през кръста.
— Той е вбесен — каза тя, прехапвайки устните си.
— Значи известно време ще стоим по-далеч от него. — Аз започнах да се изкачвам по скалите, влачейки я след себе си, като се опитвах да не поглеждам назад към Мак и онзи паразит, приятеля му. Кога ли бе успял да го привлече?
Потреперих. Вече не се смеех.
— Да се махаме оттук.
Големият град. Мястото им бе там, а не в някакво си затънтено селце, в което нямаше къде да се скрият, ако се наложеше. Помня как ми мина през ума, докато оставях Мила и сина ѝ, докато затварях багажника на колата и ѝ подавах мизерно малката чанта с багажа ѝ. Тя ми се усмихна.
— Всичко ще бъде наред — каза Мила. — Винаги сме се оправяли. Не за пръв път ме изритват отнякъде.
— Но предишния път не е било заради мен.
— Не е заради теб. — Тя ме целуна, но аз не помръднах от мястото си. Просто се облегнах на колата, без да свалям очи от нея. — Благодаря ти, че ни намери това място.
Аз се огледах със скръстени ръце: влажен бетон и мръсни прозорци, обрасъл двор, миризма на урина, бумтящ бас от приземния етаж, който караше костите ми да вибрират. Можех да се справя и по-добре, но хазаите не обичат наематели без банкова сметка и разписки за комунални услуги, придружавани само от мършавия им син тийнейджър, с очи на крадец. Като стана дума за него, той вече оглеждаше мястото и надничаше през мръсните прозорци на съседа. При вида на хлътналите му недоспали очи и потрепващи пръсти почти го съжалих. Но съчувствието ми си има граници и той ги беше достигнал.
Мила щеше да се оправи. Бях доста уверен в това. Нямах намерение да я издържам до края на живота ѝ, а и тя не го беше очаквала от мен. Не ги изоставях, но пък и нямаше как да ги отведа в дома на Ленора в Торнаший.
— Ще се видим ли утре?
— Може би трябва да изчакаме, докато Джед излезе, а? — Тя докосна нервно ръката ми. Този път сплетох пръсти с нейните.
— Добре — казах ѝ. Никога не можех да бъда сигурен каква част от случващото се разбира момчето, но се чувствах по-добре, когато го нямаше наоколо. Позволих ѝ да ме целуне. Отвърнах на целувката.
Смятах да се прибера право у дома, така че само боговете знаят какво ме накара да отбия и да мина отново през базата. Може би се чувствах виновен и вината пораждаше в мен неясното чувство за неправда и презрение. Не знаех как точно да постъпя когато се изправя пред Мак, но знаех, че няма да свърши добре. Така че бях спрян тъкмо навреме, преди да го намеря.
То ме чакаше в занемарената горичка край светофарите и когато свих по пътя към базата, леко се подаде от сенките. Спрях. Погледнах към земята под краката му и несъществуващата му сянка.
— Отдавна не сме се виждали — казах му аз.
— Накъде си тръгнал, Мурлин? — То запали цигара.
— Знаеш много добре.
То дръпна дълбоко, отметна глава назад и издуха дима към небето.
— Това е вредно за здравето ти — казах му аз.
То се ухили.
— А жените са вредни за твоето.
— Много ти благодаря — отвърнах аз. — Ти му пусна мухата, нали?
— Не трябваше да се месиш.
— Да се меся в кое?
То огледа огънчето на цигарата си и дръпна отново, за да му попречи да угасне.
— Стой настрани от протежето ми.
— О, разбирам. Смея да заявя, че много добре се справяш.
— Така е и не искам изтърсака на Григар да ми се меси в делата.
— Делата? — Опитвах се да се държа цивилизовано, но не се сдържах и устните ми се изкривиха в усмивка. — Виж какво, приятел, целият е твой. Свободен си да правиш каквото си искаш. Забавлявай се с него. Просто си дръж кльощавите ръце по-далеч от Мила.