Аз поклатих глава, победен. Истината бе, че не исках да се меся. Това само щеше да влоши нещата за Мила и Джед; все пак познавах Скиншанкс от векове. Пътищата ни се пресичаха не за пръв път.
Пък и честно казано, момчето можех да похарча по-лесно от Мила или невинното бебе. А и той може би щеше да се справи добре с ламир за наставник. Много хора успяват.
Много хора успяват и продължават да обичат майките си.
Не знаех какво друго да направя, затова последвах Джед до центъра на града; освен това трябваше да наглеждам и Фин. Нямаше да е зле да отида да я потърся.
Намирането ѝ не ми отне много време, но вниманието ми непрекъснато се отклоняваше към момчето и бебето. Оказа се, че мъникът въобще не пречи на работата на батко си. Наблюдавах през стъклената стена на бара в кафенето как Джед се подмазва на някаква възрастна женица с карирана пазарска чанта, но тя се прехласна по бебето и това го възпря да плъзне ръка в чантата ѝ. Ако Скиншанкс се захванеше с него, това нямаше да се повтори.
Майката с лъскавия джип не извади такъв късмет — видях го как взе една от играчките, накара пищящото ѝ хлапе да се засмее и бързо пребърка чантата ѝ. Кой би могъл да го обвини? Беше му оставена под носа. Освен това момчето имаше стил.
Мила щеше да е добре, щом той се грижеше за нея. Добре.
— ЕЙ! ФИОНУУУУУАЛА!
Спомних си защо съм дошъл тук, взех кафето си и излязох навън. Крещеше някакво красиво, наперено момиче с лъскава коса и начервени устни, качено на високи токчета. Шаная Рууни, безкраен източник на проблеми за Фин. Самата Фин се намираше от другата страна на улицата, с увиснала черна коса, превити рамене, изпълнена със срам и опитваща се да се слее с тротоара като сив хамелеон. Почти бе успяла. Завъртях очи, чудейки се дали не бих могъл да си намеря работа на някоя петролна платформа.
— Макангъс! — Шаная сви ръце около устата си, за да усили гласа си. — Мравешка мутро!
Шаная имаше остър поглед, не можех да не ѝ го призная. Често казано, Фин наистина имаше изпъкнали очи, които изглеждаха твърде големи за черепа ѝ. И също като някой уплашен бръмбар се опитваше да се промуши в тълпата и да се свре под някой камък. Богове, помислих си аз, пак се започва. Номерът беше винаги да се намесвам, но без Фин да забележи, че го правя.
Шаная отиде до бордюра и размаха пръст с лакиран нокът.
— На теб говоря, Макангъс!
Приближих се към нея, приклекнах до сергията на продавача на вестници и се престорих, че говоря на кучето му, като наблюдавах Фин с крайчеца на окото си. Тя се спря, погледна през рамо и аз останах поразен от унижението и омразата, изписани на лицето ѝ. Зачудих се дали Шаная ги забелязва.
Очевидно не, защото гласът ѝ се извиси над крясъците на групичката ѝ.
— Господи, майка ѝ сигурно се е чукала с бръмбар. Баща ѝ я е зърнал в родилното и веднага се е строполил мъртъв на пода.
Мамка му. От думите ѝ даже на мен ми секна дъхът. Момичетата завикаха престорено ужасено, а едно от тях изписка:
— Шаная!
Но Фин вървеше с вдигната глава и на лицето ѝ вече не се виждаха страх и унижение. В сребристите ѝ очи блестеше чиста омраза.
Не, Фин, помислих си аз. Няма да го направиш.
Някой се спря да си купи списание и за миг я скри от погледа ми. Аз надникнах отстрани, сърцето ми се разтупка бързо от тревога. Ако бях на мястото на Шаная, ако някой ме гледаше по този начин, последното нещо, което бих направил в този миг, би било да се запътя към този някой.
Когато Шаная стигна до пешеходното островче, Фин вече я гледаше напълно безизразно. И точно тогава вниманието ми отново бе привлечено към Джед. Той наблюдаваше Фин много напрегнато, очевидно бе очарован от нея. А трябваше да гледа Шаная, да бъде омагьосан от красотата и жестокостта ѝ, от биещото ѝ на очи присъствие. Полазиха ме тръпки на безпокойство. Това проклето хлапе и хаотичното му съзнание. На това му викаха случайни последици — и вината за тях бе моя.
Фин изобщо не изглеждаше уплашена. Погледна наляво и когато се обърна отново към Шаная, лицето ѝ потрепваше. За миг си помислих, че се кани да заплаче, но после осъзнах, че се опитва да не избухне в смях. Помислих си: „Опа!“ и се втурнах напред. Джед се намираше между мен и двете момичета и също се хвърли напред, сякаш знаеше какво ще се случи, сякаш искаше да се намеси. Не можех да видя добре. Изругах под носа си и хвърлих кафето в кофата за боклук, за да освободя ръцете си.
Закъснях. Шаная напусна островчето и свободната ръка на Джед хвана въздуха. Тя погледна надолу, олюля се и се спъна. Там нямаше нищо, нищичко. Но въпреки това тя се спъна.