Той седеше на студа, притиснал колене към гърдите си, изпълнен с гняв и мъка, но не заплака.
Поне докато не напипа нещо странно във вътрешния си джоб. Уплаши се още преди да го види, преди да измъкне снопчето хартийки и да ги разлисти. Ръцете му трепереха и той ги изпусна на земята, но побърза да ги грабне, преди вятърът да ги е разпилял. Изтри с обратното на ръката си горещите ядни сълзи и пъхна банкнотите обратно в джоба си.
После се изправи и отново побягна.
9
Странно, че винаги съм го смятал за сън. Или за някакво видение, свряно в дъното на съзнанието ми. Никога не съм се изкушавал да смятам за истински сънищата си за Мила, затова когато наистина се случи, ми хареса. Поне тогава ми харесваше. Моментът на пробуждането обаче бе болезнен, но си го бях заслужил. Винаги се опитвах да забавя събуждането и разбира се веднага, щом човек си помисли за това, той се събужда.
Въпреки горчивината на спомените ми, тя наистина ми липсваше. Липсваха ми минутите, когато я наблюдавах как се опитва да си улучи вената; радвах се, че повече нямаше да ми се налага да бърша капчиците кръв от стената, за да не ги види сина ѝ, но ми липсваше предишното ѝ аз, липсваше ми кожата ѝ и косата, и ароматът ѝ.
Този път обаче можех да се закълна, че помирисах косата ѝ. Не беше същото като последния път, когато си тръгнах: на изгоряла захар, пот и прах. В съня ми златистите кичури, които мачках между пръстите си, ухаеха на портокалови цветове и трева, на шампоана, който момчето Джед крадеше за нея от супермаркета. Затворих очи и притиснах буза към темето ѝ. Обгърнах тялото ѝ с две ръце и го притиснах силно към моето, внезапно уплашен да не я изпусна.
— Всичко е наред — промърмори тя.
— Просто искам да съм сигурен.
Тя хвана ръцете ми и ги притисна към тялото си.
Връхлетя ме вълна от желание, смесено с тъга. Когато плъзнах ръка по нейната, тъгата внезапно се изпари и аз целунах рамото ѝ с усмивка. Близнах кожата ѝ, за да я усетя по-добре: цитрусови плодове и сол, също като коктейл „маргарита“. Тя изви тяло от удоволствие и аз усетих, че се усмихва. Повдигна ръка и отметна косата си назад, позволявайки ми да захапя ухото ѝ. Плъзнах длан по корема ѝ и изцяло се потопих в горещата похот. Сграбчих я за косата, опитвайки се да я обърна по корем, но тихият ѝ смях ме накара да отворя очи.
Нещо не беше наред. Косата, която се увиваше около пръстите ми, беше червеникавокафява. Аз примигнах, опитвайки се да се отдръпна назад, но тя се извъртя, хвана лицето ми в шепите си и тихо се засмя, вперила ясните си очи в моите.
— Кейт? — Светът ми се преобърна.
Можех да се отдръпна, знаех го. Макар да бе само сън, можех да отблъсна моята кралица настрани, но не го направих: вместо това се притиснах още повече към нея. Добре де, тялото ми го направи; съзнанието ми се съпротивляваше, но умът ми нямаше никакъв контрол над мен. Ръцете ѝ се плъзнаха около мен под завивките и аз си поех рязко дъх.
— О, по-тихо — каза тя и ме целуна, плъзгайки език дълбоко в устата ми.
Аз продължавах да я държа за косата и рязко дръпнах назад. Всичко бе толкова истинско, толкова ярко, че знаех, че мога да ѝ прекърша врата, ако поискам.
Но дори не се опитах. Искаше ми се. Но не можах. Зарових пръсти още по-дълбоко в косата ѝ, докато тя не изпъшка.
Когато се опитах да се отдръпна, тя захапа устната ми; заболя ме. Но това бе приятна болка. Сърцето ми подскочи и заби ускорено.
— Не — казах аз. Всъщност гласът ми приличаше повече на грак.
— О, стига глупости. Това е сън.
— Знам. — Знаех ли, наистина?
— Успокой се тогава.
— Ами…
— Но не твърде много. — Тя ми намигна.
Целунах я и отново я дръпнах за косата, за да я отдалеча от мен.
— Не — казах аз. Помислих си за майка ми. За баща ми. И най-вече за брат ми. — Конал ще…
— Той те е стиснал за топките, скъпи. Но дори Конал не може да попречи на едно хубаво чукане насън.
Това ме разсмя. Плъзнах ръце по гърба ѝ и притиснах хълбоците ѝ към моите.
— Чукане насън — повторих аз. — Та аз дори не те харесвам.
Което потвърди, че всичко това се случва насън, защото никога не бих се осмелил да ѝ кажа това наяве.
— Но аз те харесвам, Мурлин.
Сигурно причината бе начинът, по който произнесе името ми. Успя да ме докосне някъде дълбоко вътре. Пък и защо ли да се надъхвам толкова? Моите сънища са си мои. Конал едва ли щеше да бъде наранен от някаква си подсъзнателна фантазия, за чието съществуване дори не подозирах.