Преметнах крака ѝ върху моя, плеснах я по бедрото. Както винаги очаквах да се събудя в най-важния момент, но за мое удоволствие поне този път това не се случи.
Твърде съм стар за това, помислих си аз, когато най-после се събудих и примигнах сънено, с отпаднали крайници след страстното преживяване и свито от срам сърце. Твърде стар, твърде опитен, твърде циничен. Но какво пък, по дяволите.
В това няма нищо лошо.
Нямаше нищо лошо, затова просто го изхвърлих от мислите си; изхвърлих Кейт от съзнанието си. Беше ми по-трудно, отколкото очаквах, затова бях доста изнервен, когато късно вечерта се изкатерих на покрива на Денис Сакрейни. Небето над нас бе като черно кадифе, обсипано със звезди, а луната грееше ярко. Каква глупава нощ бях избрал. Проблемът бе, че и двамата вече едва изтърпявахме Ленора и това ни правеше непредпазливи. Конал искаше всичко да приключи бързо, затова и ето ни тук.
Горкият глупак. И той като мен страдаше от носталгия по дома, но и по любимата. Също като мен не умираше от желание да остава повече тук; искаше да обяздва полудиви коне в равнината, да строи стени и да копае ровове в земите на крепостта или да плува в залива. Искаше да се напива под лятното нощно небе, да свири щура, подлудяваща музика. Той не харесваше Сакрейни повече от мен, но не искаше да влиза в къщата му и да отнема вещите му. И отчаяно искаше отново да бъде с Ейли.
И въпреки цялото ми съчувствие, незнайно защо ми се прииска да се скарам с него.
— Майка ти се кани да направи нещо — казах му аз.
— И? — В гласа на Конал се долавяше острота.
— Просто ти казвам. В случай че си я изпуснал от очи.
— Разбира се, че не съм.
Изчаках няколко секунди.
— А що се отнася до кръщелницата ти…
Той внимателно отбягна забележката ми.
— Майка ми няма да мине оттатък. Години наред се притесняваме, а тя не прави нищо. Аз ѝ вярвам.
Нищо не казах. Поне не на глас.
— Това го чух, Мурлин.
— Нали знаеш, че дечкото смята, че нещо става? Може да е голяма досадница, но хич не е глупава.
— Името ѝ е Фин.
— Няма значение как я наричам. Тя ще продължава да създава проблеми, каквото ѝ да е името ѝ. А ако нещата продължават така, никога няма да получи и истинско име.
— О, Сет, не му е сега времето за това. — Конал спусна балаклавата върху лицето си. — Зает съм.
— Винаги си зает. Винаги избягваш тази тема.
— Всичките ги избягвам, много си прав. — Той тихо повдигна стъклената капандура на покрива. — Сега млъквай. Моля те.
Легнах по корем и гледах как се спуска с главата надолу по въжето, увил краката си в него. Подът беше свързан с аларма, чувствителен на докосване, но Конал нямаше да падне. Никога не го правеше. Не носеше дори катераческо оборудване и това си беше чиста фукня. Аз бях по-добър катерач, но нямах необходимото за тази задача търпение. Фигурата, която хъркаше под нас, увита в завивките си, се размърда и изсумтя; аз отегчено насочих съзнанието си към него.
— Побързай — каза Конал.
Въздъхнах и се опитах да се съсредоточа. Денис отново изсумтя и се размърда в леглото. И двамата застинахме, но просто нямаше начин Конал да го докосне, за да го потопи в по-дълбок сън. Освен това така можех изобщо да не открия шифъра в главата му. И без това Конал го беше напил здраво на обяд, което бе довело до ранното му лягане.
Протегнах пипала към съзнанието на Денис. Първият път, когато се опитах да го направя, ми беше трудно да намеря пътеките и връзките, които да ме отведат до нужното място. Но се научих да го правя страшно бързо и сега, след многобройните ми опити, ми се струваше фасулска работа. Мисля, че Конал не усещаше колко добър съм станал в това. Той все още изпитваше отвращение към този тип кражби и за него нямаше значение, че аз върша мръсната работа.
Но пък задачата не изискваше никакви усилия. А и кой би заключил най-съкровените си мисли? Никой, освен Ший.
Денис сънуваше за едно Бонд-момиче. Да, помислих си аз, това може да се случи само в сънищата ти. Докато обикалях из главата му, не можех да не се забавлявам с раздразнението, което изпитваше към бившата си жена, с плановете му да прецака колегите си — сред които и Конал; това вече беше интересно — но по-голямата част от него не ми влизаше в работата. Опитах с „обмяна“, после „данъци“ и — бинго — попаднах на поредица от числа. Препратих ги на Конал и зачаках, увиснал с главата надолу, докато той ги въвеждаше с облечената си в ръкавица ръка.