Завъртях очи, когато Конал се настани до мен, усмихвайки се нервно на червенокосата. Върна се от тоалетната в най-неподходящия момент.
— Ще ми дадеш ли малко фъстъчки, миличка? Ако обичаш.
— Солени — додадох аз с най-сърдечната си усмивка.
Когато момичето ни обърна гръб, за да ги донесе, той ме стрелна с поглед.
— Ще ми се да не правиш така.
— Как?
— Ти си играеше със съзнанието ѝ.
— Я кой го казва. — Аз кимнах с глава към момичето, което разговаряше с някакъв грубиян в другия край на бара. Беше забравила напълно не само фъстъците, но и нас двамата.
— Просто се опитвах да отвлека вниманието ѝ от теб. Да вкарам нещата в обичайното русло. Не ме карай да го правя.
— Мразя да излизам по кръчмите с теб.
— Да бе, точно така. — Той внезапно се ухили и чукна чашата си в моята. — Да пием за Каменното сърце. Което този път със сигурност намерихме.
— Ха-ха. — Отпих голяма глътка. Бирата имаше лек вкус на изсушена на слънце трева. По дяволите, напоследък всичко ми навяваше носталгия. — Не мога да повярвам, че ми правиш забележки, както се има предвид какви ги върши кръщелницата ти.
Очите му се вкамениха, но той леко отмести поглед настрани.
— Остави я на мира.
— Да я оставя на мира ли? Нали ти казах какво направи с онова момиче Рууни.
— Шшт. — Той погледна към близката група пиячи. — Това е изключение.
— Не, Конал, не е. Знаеш ли какво е? Началото.
— Ще ѝ мине.
— Няма. Не и докато не разбере какво представлява и защо може да прави такива неща. Ако не ѝ бъде обяснено, тя ще го направи отново. И отново. Не може да се контролира и колкото да ми е неприятно да го призная, вината за това не е нейна. Тя не знае какво трябва да контролира. Или пък защо. Ще се превърне във вещица, Конал.
— Тук вече не ги изгарят.
— Така е. Много по-вероятно е тя да нарани някого.
— Не, няма. Това не ѝ е в кръвта.
Можех само да го гледам и да клатя глава. На това му се вика отрицание.
Той внимателно остави халбата си на бара и аз разбрах, че полага усилия да не я хвърли по мен.
— Виж какво, за петстотен път ти повтарям, че не зависи от мен. Тя си има майка и Стела трябва да го реши. Не мога да ѝ се противопоставя.
— Ти си нейният Капитан!
Той ме погледна сурово.
— Мисля, че Стела не ме признава повече. А ти? Виж какво, Фин вече си има приятел. Това момче я вижда по-добре от останалите. Не знам защо, но е така.
— Това момче е бандит и крадец.
— Не. Крадец е, но не е бандит. Има добро сърце. Ще се държи добре с Фин.
Откъде можеше да е сигурен? Поклатих глава, но не му възразих.
— Помниш ли какво ми казваше винаги? Ние сме незабележими, а не невидими. Ще убягваме от вниманието им, но само ако не изпъкваме. — Кимнах отново към клиентите. — Фин няма да убегне от вниманието им, ако убие някого.
— Няма да го направи — отвърна упорито той. — Няма да се стигне до това.
Установих, че просто не мога да го погледна. За бога, чие дете беше тя? Цялото ѝ генетично наследство бе изцапано с кръвта на врагове. И той смяташе, че тя не е способна да убие?
Проклятие. Брат ми вярваше в човечността. Рязко извърнах глава настрани, за да не му се разкрещя в лицето. Тъкмо се канех отново да отпия, но халбата застина пред устата ми.
— Наблюдателят — казах аз.
Конал се сепна.
— Какво?
През входната врата бе влязъл скитникът, следван от порив студен вятър. Той се спря, побутна кожената си шапка назад и ни огледа през залепените си с тиксо очила. После се приближи до бара и застана между нас.
Ние го гледахме предпазливо. Обикновено той не напускаше поста си в гората, а и не изглеждаше особено щастлив. Всъщност мъжът винаги си изглеждаше така. Кисел тип.
— Наблюдателю — каза Конал. — Питие?
Той тръсна глава, като едва не разглоби очилата си, и раздразнено ги намести на носа си.
— По-добре зарежете вашите. — Гласът му бе прегракнал от продължителното неизползване. — Някой е минал през портала.
Конал затвори едното си око.
— Лоша работа. Но това не е ли твой проблем?
— Определено е твой проблем, щом си пуснал някой да мине — додадох аз. — Какво общо има това с нас?
— Всичко. — Наблюдателят се усмихна мрачно. — Не беше ламир. И аз нямах намерение да я спирам.
Кълна се, че ни трябваха няколко секунди да се осъзнаем, гледайки се с нарастващ ужас.
— Мамка му! — изсъска Конал и се изправи толкова рязко, че се олюля.
Аз отпих две бързи глътки от бирата. След което скочих на крака и двамата хукнахме към дома и оръжията ни.