Нищо не може да се противопостави на усещането за принадлежност; не можете да се борите с него. То е запаметено в костите ви и се е просмукало чак до мозъка ви. Ако искате, можете да се опитате да се борите с него — боговете знаят, че се опитах и то в доста продължителен период — но няма да го победите. Можете единствено да си държите главата над водата, да се опитвате да дишате, докато усещането за принадлежност ви дърпа надолу за косата.
Вече разбирах, че бях започнал да се давя.
Бях се ухилил до уши, когато слязох от жребеца и го поведох през офиковата горичка между два хълма. Ухилената ми физиономия не се нравеше на някои хора, затова не се изненадах, когато усетих, как едно студено острие леко повдига брадичката ми. Треперещото оръжие леко погъделичка гърлото ми.
— Какво му е смешното, Мурлин?
— Ейли. — Подпъхнах пръст между острието и шията си и леко го побутнах встрани. — И аз се радвам да те видя.
— Ами как очакваше да те разпозная? Мина доста време.
— Ха-ха. Къде е Конал?
Шона се бе приближил мълчаливо до мен. Той ме стрелна укорително с поглед, хвана ръката на сестра си и я притисна към челото си. След като приключи с формалностите, тя го прегърна и ми подаде същата ръка. Напълно безпристрастно.
Пусто да остане. Поздравих я както се полага, но без капчица елегантност.
Сега вече тя се усмихна. Тъмночервената ѝ коса все още бе късо подстригана и все още изглеждаше така, сякаш сама си я беше отрязала в тъмното, с някой от двата меча, които висяха на гърба ѝ. Но дори и в гадно настроение тя изглеждаше все така красива. Ейли погледна над раменете ни към Торк, който държеше юздите на жребците.
Фин и Джед също слязоха от конете. Момчето се стовари на земята, коленете му направо се подгънаха. На лицето му бе изписано разбойническо изражение: с други думи, той направо умираше от ужас.
— Всяко нещо по реда си — казах аз. — Ще направиш ли нещо за ръката ѝ? И без това здраво съм загазил.
Ейли отиде бързо до Фин, хвана я за китката и огледа окървавената ѝ длан.
— Не си се шегувал, Мурлин. Конят ти я е докопал, нали? На Ку Хорах страшно ще му хареса.
Торк погледна смутено Фин.
— Познаваш ли я?
— Знам коя е. — Ейли се усмихна, не особено приятно. — До гуша ми дойде да разглеждам снимки.
— Мамка му. — Торк беше пребледнял.
Ейли леко отслаби хватката си, но аз видях как Фин се опитва да извърти ръката си и не успява и в очите ѝ проблясва паника. Наканих се да възразя — наистина — когато Ейли потърка силно с палец грозната рана и я разкървави.
Щом кръвта бликна, Фин се ококори, но очевидно бе твърде шокирана, за да изпищи — докато Ейли не притисна силно разкъсаното с пръсти. Тогава момичето нададе вой от болка.
Аз потрепнах съчувствено. Истинското лечителство причинява болка, а от отношението на Ейли към пациентите ѝ има още какво да се желае.
Но Фин се съвзе доста бързо, стисна силно устни, преглътна сълзите си и се втренчи в запечатаната рана.
— Май трябва да ти благодаря — промълви тя с треперещ глас.
— Няма защо — отвърна Ейли. — Лесно беше. Е, Сет, оставям те да обясниш това на брат си. Все пак Фин е твоя.
— Не е, по дяволите — отвърнах машинално аз.
Веднага съжалих за нетактичността си, но Фин се сопна:
— Прав си, че не съм — и бързо издърпа ръката си от ейлината.
— И не се притеснявай за онова, което ме очаква от ръцете на Ку Хорах — добавих злобно аз. — Смятай, че вече съм мъртъв.
Торк изсумтя развеселено; Ейли се усмихна студено.
— А, да. „Стела“.
— Тя ще разбере — обади се Торк, все така ухилен.
— Тя ще разбере — потвърдих аз. — И после ще ми пререже гърлото.
— Добре. — Фин ме стрелна с поглед, изпълнен с чиста омраза.
Ейли скръсти ръце и кимна към Джед, който се кокореше невярващо към ръката на Фин.
— А с него какво ще правим?
— Ще го вземем с нас. — Шона сви рамене.
— В никакъв случай. — Джед рязко вдигна глава, сякаш за пръв път след фермата на Рийд се бе събудил. Той отстъпи крачка назад, после още една, отърсвайки се от ръката на Торк. — Какво е това място? Трябва да се прибера у дома. Покажете ми как.
— Не е възможно — отвърнах му мило аз. — Може би по-късно. Ако слушаш.
Дори в тъмното успях да видя как лицето му пребледня от ярост.