Изръмжах.
— Намирам привързаността ти към мен за изключително трогателна.
— Само почакай да сляза от тоя проклет кон. Значи ти наистина си фея? Бибиди-бобиди-бу3!
— Това и друг път съм го чувал. — Устните ми се изкривиха в озъбена усмивка.
Но той просто не можеше да се сдържи. Наведе се напред и прошепна в ухото ми:
— Не вярвам във феите.
Дръпнах рязко юздите на коня, въздъхнах, хванах здраво ръцете му и ги махнах от кръста ми. Когато се обърнах с лице към него, той беше прехапал устната си и ме наблюдаваше предпазливо с крайчеца на едното си око.
— Опа — рече Джед.
— Спокойно, изгубено момче, няма да те изям — казах му аз. — Всъщност дори ми се стори доста смешно.
Той погледна встрани и промърмори:
— Струваше си да опитам.
Сподавих смеха си.
— Склонен да убие, но пък начетен.
— Ехо?! — рече той. — Аз ли се разхождам с меч на гърба?
— Не, идиот такъв, ти си запасал полуавтоматичен пистолет на колана.
Изпълни ме задоволство, което накара устните ми да се разтегнат в усмивка, а коня ми да затанцува. Момчето все още не можеше да скрие нищо от мен и това ме караше да се чувствам много по-добре. Признавам и че това го постави в сравнителна безопасност от мен.
— И така — казах самодоволно аз. — Откъде го взе?
— Езерото — промърмори той. — Езерото на феите. Беше увит в найлонова торбичка. Пъхнат в тръстиката.
Замислих се за няколко секунди.
— На Ласло е. Сигурно. Що за глупаво място да го остави…
— Не е чак толкова глупаво. Съвсем случайно го открих. Доста време обикаляхме край него.
Полазиха ме студени тръпки.
— Трябваше да го оставиш на мястото му.
Усетих го как свива рамене.
— И без това е празен.
Не посмях да го попитам защо смята така. Сигурно се беше опитал да застреля коня ми, когато той беше препуснал с Фин на гърба.
Пресегнах се назад и взех пистолета от ръцете му. Слабата лунна светлина се отрази от дулото му като от копринена кожа. Красиво момченце. Пуснах юздите и погледнах в пистолета. След това го облегнах на рамото си, за да може той да види проблясъка на петте патрона вътре.
Джед преглътна шумно. После рече с дрезгав глас:
— Значи е заял.
Затворих пистолета, притиснах дулото към слепоочието ми и натиснах спусъка.
Сухо изщракване. Чух го как си поема дъх, спуснах предпазителя и залюлях безполезното оръжие на показалеца си.
— Не работи от тази страна на Воала. Сигурно затова Ласло го е оставил край езерото. За да му е под ръка когато се върне.
— Не работи…
— Точно така. Което е добре, защото някой тъпанар е свалил предпазителя.
Той едва не изпусна пистолета, докато го откачаше от пръста ми.
— И да не знае, че вече си тук, скоро ще го научи. Кражбата на това нещо е като предупредителна аларма.
— Предупредителна аларма.
— Да, мое малко ехо. Попаднал си в купчина кравешка тор, Кулан.
Отново го баламосвах, но в моя защита трябва да кажа, че исках да го предупредя. Оръжията не функционираха от тази страна на Воала, блокирани от някаква древна магия, което си беше добре. Дайте на Ший пистолети и за около век всички ще сме изтребени.
Разбира се на Нийл Ласло сигурно би му харесало да има лесен достъп до оръжие при завръщането си в другия свят. А това се случваше често. Все пак той имаше лесен достъп до жената, която знаеше най-добре кога годините се приплъзват и кога не; освен това предполагам, че понякога изпитваше носталгия по смъртта и унищожението в собствения му свят.
Може би двамата с Ласло имахме повече общи неща, отколкото ми се нравеше.
Не мога да си спомня точно първия път, когато пътищата ни се пресякоха, преди десет или повече години. Не се и съмнявам, че е било в някоя военна зона, където и двамата сме се чувствали като у дома си (макар на мен да ми се иска да е другояче). Виждал бях резултатите от работата му в няколко села, където пристигах твърде късно, както обикновено става с умиротворителите. Веднъж ми се удаде възможността да го убия, но политиците не ми позволиха, и по-късно аз се разплатих добре с въпросните господа щом открих на какво е способен, което бе практически всичко.
И той, разбира се, привлече ламира Скиншанкс; нямаше как. И когато Кейт премина от другата страна, за да си намери нов любовник, ново развлечение, нова плячка, на него, разбира се, му бе нужен само един поглед и той я последва в нейния свят. Това бе напълно разбираемо, особено когато човек не подбира особено компанията си или правителствата, които подкрепя, гърлата, които прерязва, или селата, които изгаря.
3
Песента на феята-кръстница от анимационния филм на Уолт Дисни „Пепеляшка“ от 1950 година. — Б.пр.