Ако не се бях съсредоточил толкова върху Куах и другаря му, сигурно щях да се усмихна. Познавах това усещане: гневът прогонва страха. И после страхът се завръща с двойна сила.
— Успокойте се. — Ейли прокара острието на единия си меч върху другия и металът пропя тънко. — Едно, две, три остриета. Мисля, че те надвишаваме по брой, Куах. Това никога не ти е харесвало, така че пусни ни да минем.
Сянката от лявата ни страна помръдна толкова леко, че със сигурност щяхме да я помислим за клони на рододендрон. Едва тогава усетих и превъзходната бариера — о, хитро. Рязко замахнах с меча и мушнах назад.
Острието издаде тих стържещ звук, прониквайки в плътта. Издърпах го напред, лъскавият метал бе покрит с тъмни петна.
Зад гърба ми се чу рязко поемане на дъх; позволих си да погледна леко встрани. Жената ме гледаше с горчива омраза. Но мечът в ръката ѝ висеше безполезно; тя не можеше да го вдигне, вече не. Докато падаше първо на колене, а след това и по лице на земята, главата ѝ се удари в крака на Джед. Той издаде ужасен звук, но толкова тих, че само аз го чух.
— Така. — Избърсах окървавения си меч в плешката на жребеца, който изцвили от глад, след което го насочих срещу Куах. — Сега вече сме повече.
Куах се спогледа с другаря си на коня.
— Не искаме да се бием — каза Ейли. — Ако ни дадеш път, всички ще можем да се приберем тази вечер у дома.
Куах подритна презрително трупа на фермера и отстъпи назад към оврага.
— Тогава по-добре препускайте с всички сили, арогантни копелета такива.
— Това няма да е проблем. А ти можеш да изчакаш тук Ку Хорах. На него ужасно ще му хареса отношението ти към невинните фермери.
— Да — изръмжа ездачът. — На това се научихме от него. Нали така, Мурлин? От твоя брат-светец.
Сега вече го разпознах: един от последните бойци на Ферхар от времето, което бяхме прекарали при Кейт. Той ме погледна предизвикателно и аз не можах да му отговоря нищо. Усещах напрежението на Фин, упоритото ѝ мълчание и най-вече оръжието в ръката ѝ, което не потрепваше и изглеждаше ужасно заплашително.
Дъхът на Ейли излезе със свистене през стиснатите ѝ зъби.
— Махайте се от пътя ми. Казах, че не искам да се бия. Не съм казвала, че няма да го направя. Назад. По-далеч.
— Тогава бягай, малка сърничке. Бягай и да видим дали ще те хванем.
Ако конете ни не бяха с нас, сигурно щяхме да си го получим, въпреки арогантния ни блъф. Но дорестия сивушко и синия жребец преминаха внимателно между двамата мъже, тръскайки глави, с оголени зъби; конете на мъжете се уплашиха, изпръхтяха и отстъпиха страхливо назад. Този път първа мина Ейли, която наблюдаваше с ненавист Куах; така че аз успях да видя погледа, който той хвърли към Фин.
Бледите му проблясващи очи не се откъсваха от нея, изпълнени с омраза и презрение, и още нещо, много по-плашещо. Видях я как потисна треперенето си; Куах също я беше видял, защото тънката усмивчица отново се появи на лицето му. Докато яздех, го огледах. Отдалечихме се на пет метра, десет метра, а той не сваляше очи от нея; обърнах се да го погледна. Усещах злобата му като студен, твърд предмет.
Ейли прибра мечовете си в ножниците с гъвкави едновременни движения на двете ръце и се понесе заедно с Фин в бърз галоп. Аз накарах жребеца леко да се извърти и да измине няколко крачки странично с леки танцувални движения, без да изпускам от погледа си Куах и другаря му. Той ми кимна, свали бариерата пред съзнанието си и аз го чух как изсъска заплашително:
— Мога да почакам.
Напомних си, че момчето на Мила яздеше зад гърба ми, затова стиснах зъби и устоях на изкушението да препусна обратно към Куах.
Освен това той вече се бе качил на коня си, разнесе се тропот на копита, а дори моята гордост граничеше с благоразумие. Ейли прехвърли Фин пред себе си, напомняйки ми да направя същото с момчето. Той тихо извика, но беше твърде стреснат, за да се съпротивлява.
Докато препускахме през зеления рододендронов тунел, край нас прелетя нещо проблясващо: хвърлено острие, което се заби в едно неразвито дърво. Ейли се отклони настрани и се наведе. Следващото се заби в земята на няколко метра пред нас; значи спътникът на Куах имаше лък. Изругах.
Сивият кон на Ейли сви встрани и препусна към следващия пояс от дървета. Щом я последвахме, аз почувствах полъха на следващата стрела край бузата си. Когато почти едновременно стигнахме първите дървета, аз чух Ейли да изпъшква и да се устремява напред. След миг се озовахме в горичката и клоните на дърветата ни шибаха по лицата.
Когато излязохме от другата ѝ страна се озовахме в мочурлив терен, преди да скочим в реката. Конете ни получиха нов прилив на енергия и се впуснаха нагоре по течението, порейки водата като птици, които разсичат въздуха с криле. След като установиха, че няма да ни настигнат, те се отказаха от преследването.