— Защо ме е излъгала? Защо през цялото време сте ме лъгали?
— Това няма нищо общо с мен, дечко. И ти нямаш нищо общо с мен. — Аз свих рамене, но не можех да я погледна. Усещах натиска на един необичаен срам. О, остави я на мира, копеле.
Ейли се засмя, измъквайки ме от неудобното положение.
— Стела иска да си нормална. Забравя, че кръвта така или иначе ще се прояви.
— В най-различни форми — промърморих аз.
— Сет, престани…
Дочухме тропот на копита по земята зад нас и аз се обърнах към големия кон. Благодаря на боговете на англичаните с усет за подходящия момент.
— Изгуби ли ги?
— Аха — отвърна Торк, приближавайки се до мен. — Изгубихме ги. Проклятие. Проблеми ли имахте?
— Малки. И ние ги изгубихме. Говорят твърде много.
Торк се засмя. Хванала го през кръста, Ленора се усмихна на Фин, но Фин не реагира. Тя дори отказваше да погледне баба си, затова може би не забеляза колко уморена беше тя. Защото Ленора наистина изглеждаше много, много уморена. Поне този път старата измамница не се преструваше. Това си беше неподправена възраст и изтощение. Гърбът ми се стегна от безпокойство.
Ейли може би също го усети.
— За днес стига толкова. — Тя кимна към групичката дървета, които закриваха бледия хоризонт, който се сриваше с блещукащото море. — Ще спрем тук.
Аз скръстих ръце, оставяйки коня ми да рие с копито земята.
— А Ленора какво смята?
Ейли изсъска и челюстта ѝ се стегна.
— Оставаме тук. Няма да ходим никъде, докато Ку Хорах не ни намери. — Гласът ѝ бе натежал от гняв. — А заповедите на Ленора да вървят по дяволите.
14
— За мъртвец изглеждаш адски добре.
Шона се засмя и ме прегърна.
— Мурлин, все същия си си.
— Това е част от чара ми. — Плеснах го леко по белязаната буза.
— Къде е Ку Хорах? — Нетърпеливата нотка в гласа на Ейли режеше като наточено острие.
— Не мога да го открия. — Шона извърна поглед, ядосан и засрамен. Не беше свикнал да търпи провали в проследяването на някого.
— Я по-весело — казах аз. — Незнайно защо във въздуха като че ли се вихри снежна буря. Всичко е бял шум. Знаеш го много добре.
— Знам. Но това не означава, че трябва да ми харесва.
Свих рамене, изпълнен с безпокойство.
— Всичко ще е наред, Ейли. Нали знаеш, че Ласло е предизвикателство дори за нашия герой.
Ейли се усмихна напрегнато и ми обърна гръб. Намигнах на Шона и той ми се ухили.
— Така е, Мурлин. Той ще обикаля в кръг около Ласло.
Знаех го много добре. Той ми беше брат, мой капитан. Вярвах, че няма да умре.
— И сестра ти не е кой знае колко разтревожена. Знаем много добре защо толкова иска да се върне.
Шона се изсмя рязко, спечелвайки си подозрителен поглед от близначката му.
Ако се бяхме приближили още повече до морето, Ленора щеше да спи на брега, но сега поне успяхме да намерим едно хълмче в гората и Торк започна да подготвя лагерен огън. Джед го наблюдаваше, увит в дебелото му яке, но Фин стоеше встрани и се взираше в широката ивица огряна от луната равнина и веригата от дюни в далечината. След тях се простираше морето — можех да подуша както него, така и далечните острови, пушека от горящите в огъня дърва и ниската трева в равнината. Почти можех да усетя аромата на лунната светлина. Косъмчетата на врата ми настръхнаха и внезапно отново обикнах този свят.
Изпълнен с примирение, а и съжаление към Фин, аз се примъкнах към мястото, където тя седеше и яростно късаше тревата от земята.
— Добре ли си? Справи се много добре.
Тя потрепери. Устоях на порива да я прегърна през раменете.
— Онзи мъж. Куах.
— Уплаши ли те?
Глупав въпрос. Тя се позабави с отговора, но това беше нормално.
— Не ме уплаши. Просто…
— Сякаш се разходи по гроба ти.
— По-скоро потанцува върху него. Потропвайки с крака по земята. Усетих го.
Радвам се, че този път не можа да види потреперването ми.
— Той е просто един бандит. Не се коси заради разни дреболии, дечко. А той си е същинска дреболия.
Тя не се потеше. Беше много спокойна, много хладнокръвна.
— А ти каза, че е нечий представител, нали? Куах?
— От теб ме побиват тръпки, дечко. На някои тукашни хора, да.
— Какви ги приказваш? — разнесе се глас зад гърба ми.
Богове, внезапните появявания на Ленора продължаваха да ми смразяват кръвта. Това бе едно от нещата, които мразех в нея, редом с много други. Но този път не ми се удаде възможност да ѝ отвърна.