— Думата ти — повторих бавно аз.
— Моята дума. Знаеш, че не мога да я наруша, дори и да искам. А аз не искам. Имаш думата ми. Какво ще изгубиш, Мурлин?
Отговорът се затъква в гърлото ми. Трудно бе да го произнеса. Но успях.
— Душата си?
Тя въздъхна и отстъпи назад. С усилие удържах тялото си да не я последва.
— Просто обмисли думите ми. Помисли за расата си, Мурлин. — Тя отново докосна леко челото ми. — Помисли и за тях.
Гледах я как спокойно се отдалечава, обърнала гръб към мен с пълно доверие. Когато се спънах в меча си и го погледнах стреснато, тя просто се изгуби в мрака. Ръката ми трепереше, когато вдигнах оръжието си. Брандир ме наблюдаваше как го закопчавам на гърба си; когато го погалих по главата, пръстите ми продължаваха да треперят.
Веднага тръгнах към лагерния огън, но преследвайки плячката, се бях отдалечил доста. Имах време да помисля върху онова, което се беше случило току-що. На моменти не вярвах, че е била истинска и бях сигурен, че е просто сън, като всички други. След това улавях аромата ѝ върху ръцете и кожата си и знаех, че всичко се беше случило точно както си го спомнях.
Щях да си премълча. А и какво щях да им кажа? Представях си реакцията на Конал, когато чуе за сънищата ми, когато разбере колко неща съм крил от него. Представих си скептичността на Шона, мръщенето на Ейли и презрителния ѝ смях, и взех решение. Нищо нямаше да излезе от това. Ако Кейт искаше да говори с Конал, трябваше да отиде при него, да го отърси от мечтите му. Аз не бях нейно момче за поръчки. Във връзка с това не бях и неин боец. Принадлежах на Конал.
Жребецът подскачаше игриво, въодушевен от миризмата и теглото на окървавения елен, овесен през гърба му, така че полагах доста усилия да го успокоявам. Едва се сдържах да не избухна. Дори Брандир вървеше мълчаливо, сплашен от настроението ми, затова когато присви уши и побягна напред, аз разбрах, какво означава това. Взрях се между дърветата, видях бялата сянка и страхът ми се смеси с облекчение.
Случи се точно така, както бе казал Шона. Какво ми ставаше?
Брандир се приближи до Лия, която го перна господарски по главата. Той се претърколи покорно по гръб, хапна я за пухкавото бяло гърло и изскимтя от задоволство; Лия го прекрачи и игриво го гризна по муцуната. Погледнах ги намръщено, но той беше твърде щастлив, твърде покорен, за да ми обърне внимание.
Конал яздеше зад вълчицата си, ухилен до уши. Старото му кожено яке бе преметнато през гърба на коня, мечът му бе привързан към гърба, а сивкавосинята му риза бе покрита с кървави петна.
Той спря коня си до моя, наведе се, да ме прегърне през врата и залепи една звучна целувка на бузата ми.
— Липсваше ми, момченце! Какво те забави?
Свалих ръката му от врата ми и го смушках с лакът в ребрата.
— Внимателно с момченцето, чекиджия такъв. Как така съм се забавил? Този елен въобще не проявяваше желание да сътрудничи.
— Фин? — В гласа му се усещаше напрежение.
— Намерихме я. Трябваше да си разбрал.
— Така си и помислих, но… — Той се намръщи. — Във въздуха има много смущения. Усети ли ги?
Свих рамене, избягвайки погледа му.
— Тя не е способна на такива неща. Дори Кейт…
— Напоследък никой не знае на какво е способна. Мина доста време. Ако постигне своето и унищожи Воала, тя ще има нужда от достатъчно сила, за да спечели предимство, нали?
— Няма да постигне своето. — Ще ми се да бях толкова уверен, колкото звучах.
— Имаме още време, ако майка ми усеща правилно нещата.
Не отговорих нищо.
— Пътят към водния портал е разчистен. Ако не друго, поне ще се радва да види, че Фин се прибира у дома в безопасност.
— И Джед.
— И кой? — Той дръпна юздите и впери поглед в мен.
— Правилно ме чу. А искаш ли да научиш лошата новина? Намерил е пистолет край езерото. Ласловия.
— О, Боже. — Дори в тъмнината успях да видя как лицето му пребледнява.
— Стигам до извода, че не си се разправил с него.
— Не беше с патрула. Само с неговия лейтенант. Онова копеле Ейсаг.
— Аха. Но ти му видя сметката?
— Да.
Спрях рязко жребеца, намръщих се, сграбчих кичур от косата на Конал и се взрях в очите му. Кръв и стомана, пот и смърт.
— Леле. — Пуснах го. — Това няма да завърши добре.
— Той го започна. — Конал се усмихна мрачно. — А Ласло и без това нямаше да ни остави на мира, нали?
Слабите проблясъци на огъня вече се забелязваха. Двамата слязохме от конете и ги поведохме през гъстата растителност. Усетих Фин и Джед; що се отнася до останалите, те бяха спуснали толкова плътни щитове, че единственото видимо доказателство за присъствието им бяха размазаните очертания на два меча, които се появиха на няколко сантиметра от лицата ни.