Конал си пое рязко дъх и се ухили.
— Жено! Ще извадиш окото на някого!
Ейли бързо пъхна мечовете си в ножниците и се хвърли на врата му. Фин се затича към него, но Конал дори не я погледна. Заровил пръсти в щръкналата коса на Ейли, той я целуваше жадно, сякаш искаше да я изяде, или още по-добре, да бъде изяден. Завъртях очи и въздъхнах.
— И по кое време ми се връщаш? — попита Шона, но Конал не го слушаше, нито, пък Ейли.
— Ако го оставиш да си поеме дъх — промърмори Фин, — няма да има нужда от дишане уста в уста.
Конал се засмя, пусна Ейли и я прегърна.
— А ти какво правиш тук? — попита я нежно той.
— Стана малко по случайност. — Тя се отдръпна назад и му се усмихна.
Погледът ѝ бе странен. В него се долавяше щастие, облекчение, но и скрито самодоволство, сякаш двамата с Конал споделяха някаква тайна, в която никой друг не беше посветен. Намръщих се.
— Ще ми обясниш по-късно, хлапе — изръмжа той.
— Ти също. — Тя му намигна.
Усмивката му бе леко озадачена, но Конал се обърна към момчето.
— Здрасти, крадецо — каза той и го придърпа в мечешка прегръдка.
Страхът на лицето на Джед отстъпи пред удивление, което можеше да се сравнява с моето. Очевидно аз не бях единственият човек с тайни. Когато Конал го пусна, Джед отстъпи със залитане назад и разсеяно зарови пръсти в гъстата козина на Лия. Тя го подуши с леко любопитство и облиза пръстите му. Джед дръпна ръката си, след което колебливо я постави на главата на вълчицата.
— Този път те нямаше доста дълго, Ку Хорах — каза Ейли. Глупавата усмивка не слизаше от лицето ѝ.
— На мен ли го казваш. Но пък ти нося подарък. Ейли, от време на време трябва да преминаваш през Воала, оттатък въобще не е зле. Какво пазаруване те чака! Ти си жееена! Ще ти хареса!
Ейли се усмихна весело на Фин, но опитът ѝ за сближаване се провали. Фин само я погледна и усмивката на Ейли веднага се стопи. Незапознат с женската политика — боговете да са му на помощ — Конал целуна Ейли по носа и ѝ сложи чифт очила „Рей Бай“.
Не бях сигурен дали ми харесваше да не виждам очите на Ейли; всъщност кожата ми даже настръхна.
— Оправи ли се с патрула? — попита го тя.
— Ейсаг е мъртъв — намесих се аз. Беше ми омръзнало да стоя настрани.
— Обратният ни път ще бъде доста интересен. — Ейли завъртя очи. — Мислех, че стратегията ни е да не се забъркваме в неприятности.
— Момчето — казах аз, кимайки към него.
Конал погледна Джед и се намръщи.
— Млъквай, Сет.
Джед ни гледаше и примигваше. Какво, едва сега ли му стана ясно? Казах му, че е постъпил глупаво, като е взел пистолета. Единствената причина да е още жив беше, че някой друг е умрял вместо него и то благодарение на Конал.
Оголих зъби.
— Покажи поне малко признателност, Кулан.
Той пребледня, но преди да успее да реагира, Конал се сепна със закъснение.
— Как го нарече?
— Да. Смешно, нали?
— Изобщо не.
— За какво… — опита се да каже Джед.
— Зарежи. Каква е тая работа с името? Не ми харесва… — Конал си пое дълбоко дъх, намръщи се и вдигна поглед. — Къде е майка ми?
— Там. — Фин посочи с палец през рамото си, после въздъхна леко и докосна зеления камък на шията си, сякаш той я пареше. После се обърна и се загледа към равната поляна.
Ленора не беше там. Виждаше се само сянката ѝ и толкова.
В настъпилото мълчание изпука един от клоните в огъня и от него изригна фонтан от искри. Конал впери поглед в празното място на Ленора, след което се обърна към Фин.
— Къде е майка ми? — Гласът му бе студен като вятъра.
Фин се затича натам, останалите я последвахме. Конал ме изпревари и настигна Фин на края на горичката, където я улови за ръката и дръпна толкова силно, че тя едва не падна. Черният кон веднага се озова до Конал и нежно завря муцуната си във врата му, сякаш за да му попречи да избухне. С едната си ръка брат ми стискаше здраво Фин, която отчаяно се взираше в огряната от лунна светлина равнина, а с другата ровеше из бялата грива на вълчицата си.
— Ето я там.
Проклет да съм, ако можех да я видя, дори на огряната от луната равнина, но Конал се усмихна безрадостно.
— Тя е стара измамница, Фин. Нямаше как да знаеш. Остани тук заедно с останалите.
Той се вкопчи в юздата на черньото и когато конят препусна, се метна на гърба му, навеждайки се, за да избегне клоните на дърветата, докато изскачаше от гората.