Селкирът беше стигнал на около пет метра от Джед, когато черният жребец го изпревари. Конал се наведе от коня и сграбчи момчето под мишниците.
— Какво си мислиш, че правиш? — изкрещя му той, после си пое изненадано дъх. — Как успяваш да ме блокираш?
Джед само поклати глава, останал без дъх.
— Ще обеся Шона! — извика Конал. Хванал здраво Джед, той се обърна към селкира, който продължаваше упорито да тича към тях. Очите на момчето изпъкнаха от ужас. Аз дръпнах рязко юздите на синия жребец в същия момент, когато селкирът спря на две ръце разстояние от тях.
— Не — рече тихо Конал. — Не и той.
Черните воднисти очи не се отместваха от него. То пристъпи към Джед, протегна дългите си пръсти и лунната светлина проблесна през мембраните между тях.
Джед се притисна към брат ми.
— Казах ти, не — повтори по-твърдо Конал.
Съществото свали ръце и сви пръстите си в хлабави юмруци.
— Не още — рече то.
Гласът му беше мокър, бълбукащ, студен като смъртта. То се обърна и пое към океана. Конал не каза нищо повече, но когато отблъсна Джед от себе си, под лунната светлина се видяха следите от сълзи по лицето му.
17
Докато яздехме обратно към лагера, всички мълчахме. Бяхме останали без Ленора — това обобщаваше всичко.
Шона си получи мъмренето, но Конал не вложи сърце в това. Той беше свикнал с нрава на брат ми; след половин хилядолетие заедно всички бяхме свикнали, а и както Шона сподели по-късно, стигаше му, че Конал не го беше обесил. Ейли беше твърде погълната от смъртта на Ленора, за да защити брат си; тя просто клекна и започна да остри единия си меч, а всяко движение разкриваше безумна мъка. Знаех, че горчилката няма да секне; там, откъдето идваше, имаше още много. Не можех да я виня. Зачеването на дете беше трудно и почти невъзможно, когато любимият ти отсъства през по-голямата част на предългия ти живот.
Джед все гледаше да се върти край Конал — малка планета около слънцето на брат ми. Това не ме дразнеше чак толкова, колкото очаквах. Момчето го боготвореше. Забелязвах го в непрекъснато примигващите му, зачервени от недоспиване очи. Горкото хлапе; и горката Ейли. На този етап Конал имаше очи само за Фин.
— Свали медальона. Искам да поговорим. Както трябва.
Тя изглеждаше така, сякаш бе готова да го удари.
— Не съм сигурна дали искам да го сваля.
— Вече съм тук, нали? Нима смяташ, че ще позволя някой да те нарани? Свали го.
Той не разбираше или поне се правеше, но тя изниза верижката през глава, потрепвайки, когато тя се отърка в ръката ѝ. Конал забеляза и се намръщи.
— Какво ти се е случило?
Тя му позволи да я докосне внимателно. Знаех много добре, че ръката ѝ нямаше нужда от повече грижи, но Фин очевидно не смяташе така.
— Аха. — Той затвори едното си око и се ухили. — Ти, преструвано.
— Ейли я оправи — обадих се аз, докато плъзгах бруса по острието на меча си. — Би трябвало да разпознаеш работата ѝ.
Той затвори очи, но изля гнева си върху Шона. Фин гледаше незакопчаната яка на сиво-синкавата му риза, където се подаваше белегът на ключицата му. Знаех, както знаеше и тя, че бялата черта се спуска до единайсетото му ребро.
— Виж, това вече боли — каза му спокойно тя. — А ти наричаш мен преструвана.
Той въздъхна, разтвори яката си и погледна виновно надолу.
— Съжалявам, че те нараних. Наистина. Не исках.
— Знаех си, че онази автомобилна катастрофа е лъжа — каза тя. — Виждаш ли се какъв си? Винаги ми се караше затова че подслушвам на вратите, а самия ти си ме следил. Ровил си в главата ми. В целия ми живот.
— Не — каза Конал и прокара ръка по главата си. — Не. Не бих го направил.
Тя се изправи, счупи злобно една суха съчка и хвърли парчетата върху купчината дърва.
— Работата е там — каза му тя, — че вече не вярвам на нито една твоя дума.
— Не мога да те виня за това.
— Стига се прави на такъв умник! — извика тя.
Издишах бавно през зъби. Конал завъртя запалката си „Зипо“ между пръстите.
— По-тихо — рече спокойно той.
Тя утихна.
Той щракна запалката. Пръстите му трепереха и съчките за лагерния огън бяха нахвърляни небрежно, заради вина или гняв, но най-накрая пламъците затанцуваха, облизвайки кората на дърветата.
— Мислех си, че ще постъпиш като бойскаут — каза тя. — Ще започнеш да търкаш две съчки.