Франсоа Риго, външно разнежен от тоя покой, добави с леко притворени очи. И тъжно, и замечтано:
— Баща ми почина внезапно. А нямах брат, нямах сестра. Наложи се аз да поема работата му. Всъщност тя ме пое — тя ме сграбчи като октопод. Уплете ме в пипалата си. И повече не ме изпусна. Не аз станах собственик на капитала, напротив, аз станах негова собственост. Той прави с мен каквото си ще. Той ламти за печалба, не аз. Аз имам каквото ми трябва. Той е ненаситен. Той избира бизнеса, в който да бъде вложен. А най-добра печалба носи човешката глупост: наркоманията, комарът, войната.
Патрик Бор беше любопитен да слуша подобна изповед от представител на тоя тип, с който рядко се срещаше. И подметна:
— Мнението ви за хорската интелигентност май че не е особено ласкаво.
Риго разпери ръце:
— А какво друго? При пчелите, при мравките, при плазмодиума има като че ли някакъв колективен разум, който ги насочва към целесъобразни, почти съзнателни действия. При хората — обратно. Отделният човек може да е умен, дори гений. Но събереш ли в куп тия гении, те се превръщат на стадо. Нима са нужни други примери освен войната?
— Та вие говорите като пацифист, господин Риго. Удивително — за един от най-известните оръжейни доставчици…
Милионерът вдигна лениво ръка:
— Ах, тези вестникари! Всичко преиначават, всичко оклеветяват. Моя бизнес — също. А защо, кажете ми, да се различава от другите?
Доктор Бор отбягваше да го дразни. Така или иначе, сега от него очакваше помощ за големите задачи, които си бе поставил. А днешната наука не се прави както някога с две-три колби и един прост оптичен микроскоп. Днешната наука изисква обширни лаборатории, скъпи съоръжения. И още по-скъпо платени сътрудници.
— Все пак! — вдигна той рамене. — Оръжията носят смърт.
Риго възрази отново все тъй лениво:
— А по-малко ли са жертвите от автомобилни катастрофи? Спиртните напитки не докарват ли цироза? Тютюнът не причинявали рак и инфаркт? Захарта в пастите, в тортите, в кока-колата не предизвиква ли склероза? И никой не обвинява производителите им. Моята търговия си е търговия, бизнес като всеки друг.
— Все пак — настоя Патрик Бор. — Достатъчни са ни другите страдания и няма защо да пъхаме в ръцете на хората и оръжия, та страданията да се умножават.
— Нима оръжията са виновни за войната? — засече го Риго.
— А кой? Какво сражение без тях?
Милионерът присви още повече тесните си устни:
— Воюват не оръжията, а хората. Те винаги намират с какво да се избиват.
— Ако им го дадем.
— Нямат ли атомни бомби, ще се бъхтят с тояги. А колкото до атомните бомби, срещу които така крещят тълпите по площадите, чуйте и моето мнение! Въпреки че изглежда парадоксално, тъкмо те възпират нова война. Защото застрашават не само обикновените хора, както казват „пушечното месо“, а и ония, които обявяват войните; защото и те няма къде да се скрият. А щом е заплашен твоят живот, поразмисляш, преди да хвърлиш в атака армията си. За себе си аз съм я кръстил „Светата атомна бомба“.
— Моля ви! — възрази живо доктор Бор. — За такова чудовищно, нехуманно средство…
Риго изведнъж промени темата:
— Все се чудя. Как сте успели да постигнете това — да възкресите един загинал преди десетки милиони години организъм! Някои семена, струва ми се, лотосови, са издържали, без да изгубят кълняемост, стотици години. Но милиони…
Докто Бор кимна в съгласие:
— Аз също. Макар че не би трябвало. Принципът е съвсем прост. Сложно е единствено изпълнението. Животът не е нито дъх на бога, нито кибернетична машина. Животът, това е структурата на ДНК, пространственото подреждане на съставящите я вещества. Структурата пък е математично понятие, числен израз на заложената идея — за вечната борба срещу безредието. И съвсем непреднамерено се озоваваме при питагорейците, които приемат цифрата за същност на нещата, а Вселената — хармонична система на числата и техните отношения…
Риго бързаше да премине към въпроса, за който бе дошъл. Ала не се издаваше. Даже подметна:
— Пренасянето на живота от Космоса на Земята?
— А защо не? Защо „семената на живота“ да не са попаднали тук с космичния прах или с кометите молекули на ДНК — всъщност разнасяни из безкрая кодове на живота, които почват да организират мъртвата материя, където попадат? Защо?