Риго подхвърли баналния израз:
— Гениалното е просто. И вие успяхте да потвърдите това.
Никой човек, дори най-скромният, не се отказва от похвалата.
— Знаете ли — рече ученият — кой е откривател? Който и като възрастен продължава да си поставя детския въпрос: „Защо?“ Престанеш ли, значи си остарял; значи трябва да отстъпиш мястото си…
И млъкна. Може би си припомни всички свои „защо“ и „защо“.
От това замълчаване се възползува гостът му. Усмивката внезапно изчезна от лицето му ведно с уморения израз. Чертите му се изопнаха до неузнаваемост.
— Всъщност — рече той делово, със съвсем различен от досегашния тон. — Имате ли нещо против да пристъпим към пряката ни работа?
— На ваше разположение! — отвърна ученият.
Франсоа Риго извади от папката си една кратка изрезка от вестник, същата, която му бе дал доктор Булез, и я показа:
— Вашата статия в „Сианс е ви“. Относно „Т-норадреналина“.
Патрик Бор кимна с глава, макар да недоумяваше каква връзка имаше тя с разговора им.
Риго сложи очилата и зачете:
— „Почти всяка година биохомиците откриват нов, неизвестен дотогава невромедиатор, или мозъчен хормон — биологично активно вещество, което участвува в провеждането на нервните импулси между невроните в мозъка и по същество обуславя до голяма степен психичното състояние на индивида. Някои от тях са вече добре изучени. Такъв е например адреналинът — инкретът, който предизвиква тревогата и страха, както и следващата от това реакция — бягството; или пък серотонинът — важен фактор за оптимистичното начало в мисленето и поведението; допаминът и много други.
Доказано е пък, че норадреналинът обуславя гнева и агресивното настроение, явявайки се донейде като антипод на серотонина.
При дългогодишните ми изследвания върху отглеждания от мен тиранозаурус рекс успях да отделя от гръбначно-мозъчната му течност един особен биогенен стимулатор, който при анализите се оказа сроден на човешкия норадреналин, а в същото време — и на хормоните, изолирани от сулавеския бивол-джудже, от черната мамба и от габонската пепелянка, едни от малкото на брой животни, които нападат, без да бъдат предизвикани. Освен това установих, че във взетите проби липсва напълно серотонинът.
Извършените опити върху мишки, а впоследствие и върху маймуни, показаха, че този невромедиатор, който нарекох «Т-норадреналин» — тиранозавров норадреналин, притежава десетократно по-силно въздействие от човешкия…“
Франсоа Риго прекъсна четенето и като свали очилата, подметна:
— В което не се съмнявам, след като видях с очите си „питомеца“ ви. Та той не е само диво животно, той е направо бяс.
И прибра изрезката в папката си:
— По-нататък няма защо да чета. Вие си го знаете, а и то повече не е нужно за нашата работа.
Стана и се премести в канапето до него. Загледа го с най-кроткия си израз:
— Доктор Бор, кажете ми без заобикалки какво ще получите за това?
Ученият вдигна рамене:
— За кое? За статията ли?
— Не! — засмя се посетителят. — За „Т-норадреналина“.
— Първо — удовлетворение от постигнатото. И нова надежда. Ще ми се, както сте видели по-нататък в статията, да открия вещество, друг хормон или химически агент, който да го обезврежда. И може би — втора Нобелова награда, ако искате да бъда нескромен. Първата получих за „възкресяването“ на динозавъра.
Риго сложи фамилиарно ръка върху неговата:
— Хм, трохи!
И стисна пръстите му:
— Аз ви предлагам нещо повече. Предлагам ви пари, много пари, милиони…
— За какво впрочем?
— За Т-норадреналина.
— А защо ви е той?
— Господи, господи! — плесна се Риго по коляното. — Колко недосетливи са талантливите хора, колко непрактични! Нима не ви е известно какво богатство притежавате, какво изключително богатство? Не златна, диамантена мина…
— Наистина не ви разбирам.
Риго се дръпна отново в креслото си:
— Ето какво ви предлагам! Почтена сделка. Условията ще поставяте вие: или плащане в брой, или процент от печалбата, или — дори съдружник в предприятието.
— Моля ви, изяснете се!
— Щом не ви е ясно… Вие сам го казвате по-нататък в статията си: „Хормоните на почти всички животни са близки помежду си по въздействие, с много малки различия. Този от бик предизвиква развитието на шпорите и гребена у петлетата, рогата у еленчетата, гривата у лъвчетата. Човешкият диабет се лекува с инсулин от телета и свине…“ Следователно и вашият може да се приложи върху хора…
— Допустимо. Само че не съм експериментирал.
— Ще го експериментираме заедно. И после…
Той продължаваше да се усмихва с присъщото си добродушие: