— За да го продаваме после.
— Ами ако загубите? — ей така, колкото да каже нещо, се обади Патрик Бор.
— Аз никога не губя, докторе — поклати глава гостът. — Освен на покер. Но на покер играя с моите пари и имам право да върша с тях какво го си ща. Не и с другите пари, с капитала на бизнеса. Те отиват само там, където има печалба.
И додаде:
— За рентабилността не се грижете! За нея аз отговарям. От вас искам само лицензията и технологичното ръководство впоследствие. Генното инженерство ще ви даде възможността да произведете хормона в индустриални мащаби. Може би ще присадите гена, отговорен за синтеза му, у чревна бактерия, която ще почне да го произвежда; може би ще го добивате изкуствено — нима аз ще ви давам съвет как…
— Но защо, за бога? — почти извика ученият.
— Ама нима още не сте го проумели? Вие, който сте в състояние да разгадавате сложните структури на ДНК! Ето какво възнамерявам. Ако някой държавник го инжектира на войниците си, да речем, едновременно с противохолерната имунизация, те ще бъдат непобедими. Както в Спарта преди боя са пиели вино с бял оман за храброст, както за същата цел пигмеите ядат плодовете кола, както индианците в Мексико пият пейотл, сока на един вид кактус, както в някои армии преди атака давали алкохол…
Патрик Бор направи знак на несъгласие, но Риго не го остави да се изкаже:
— И най-мощното оръжие в ръцете на колебливия боец става безполезно. Най-важното е това, решаващото — бойният дух. На настървения войник и тояга да му дадеш, ще свърши повече работа. И още нещо — държавниците. Нима е технически невъзможно, дори против волята им, да им впръскам малко от хормона? Защо са тогава терористите? И само гледай как ще надминат разните му там Александровци, Цезаровци, Наполеоновци, които, изглежда, и без инжекции са имали достатъчно динозавърски хормони… Ей това ще направим ние с вас — ще произвеждаме и продаваме агресивност.
Доктор Бор стана:
— Господин Риго, давате ли си сметка какво ми предлагате? На мен, един убеден противник на войната…
Търговецът премисли бързо, зад лениво отпуснатото лице работеше една безупречна мислеща машина. Той направи успокоителен жест:
— Седнете, докторе! Аз още не съм се доизказал. Древните римляни не са били глупави. „Ако искаш мир, готви се за война!“ Колкото са повече оръжията, толкова е по-незначителна опасността да бъдат употребени. Обезценяват се, все едно инфлация. Може да ви прозвучи неубедително, но аз също съм против войната, без да крещя по площадите.
Патрик Бор не се стърпя:
— Моля ви, какъв ме смятате?
— Вярно е. И логично, съвсем рационално. От истинската война губят всички, дори производителите и бизнесмените с оръжия. Защото клиентите обедняват и нямат с какво да плащат. Чуйте ме, разберете ме добре! Ние искаме не война, а войнственост. Та да се въоръжават. Да остаряват оръжията, да купуват нови, по-модерни. И по-скъпи. Станат ли хората по-агресивни, а ние ще продаваме на всички, без разлика, те ще искат повече оръжия.
Ученият не издържа повече:
— Лоренц, известният етолог, казва нещо подобно: „Природната агресивност на човека ще го погуби, ако обществото не успее да я обуздае“. Това е моята мечта — общество, което да я обуздава, не да я разпалва. Както вече ви споменах, тъкмо върху това работя сега — да синтезирам антихормон на Т-норадреналина, с който народите да станат по-миролюбиви…
Риго възрази спокойно и самоуверено:
— От него нищо няма да спечелите. Че кой ще иска да стане овца в това общество, където „човекът за човека е вълк“. Отново — колко проницателни са били римляните!
— Обществото ще ги направи. И то съвсем не овце, а истински човеци…
— Вие сте идеалист — рече Риго още по-добродушно. — Заради което истински ви уважавам. Но ако размислите по-трезво, ще се убедите, че и аз имам право.
Патрик Бор отвърна рязко:
— Няма какво да размислям, господин Риго. Отказвам направо предложението ви.
Стана и Франсоа Риго. По нищо не личеше, че тая несполука е развалила настроението му. Все тъй кротко усмихнат, той му подаде ръка:
— Това са милиони, доктор Бор. И собствен институт — избавление от нуждата да очаквате субсидии от други, все едно да просите. Размислете…
В ловната яма
Нямаше полза от крокодилските заклинания, нямаше полза от християнските молитви, а и от изстреляните куршуми нямаше никаква полза. Те или отскачаха от бронираната кожа на чудовището, или потъваха в нея, без да му причинят каква да е видима вреда. Освен няколко капки кръв.
Чиганго натисна още веднъж спусъка. И се чу празно изщракване. Патроните се бяха свършили.