Докато един ден, както препускаше през някакъв тесен проход в зеленината подир бягащ глиган, той усети как нещо необикновено спря устрема му, препъна го, повали го на земята. Отде можеше да допусне, че това е коварно човешко изобретение, проста телена примка, поставена на пътеката за лов на хипопотами? Отде можеше да знае и как да се отърве от нея? Само се дърпаше и дърпаше с цялата си сила. На друго не разчиташе освен на нея, единствено с нея го бе надарила природата. Най-сетне се отскубна. Не беше особено чувствителен към болката — та колко беше мозъкът му? Но проумя, че яката тел бе прерязала единия му пръст. Дни, седмици куцукаше мъчително така, осакатен. Седмици наред не успяваше да стигне никаква плячка, та му се наложи пак да премине на охлюви, костенурки и жаби… Постепенно раната заздравя, прежната му сила и сръчност се възвърнаха. И той след толкова недояждане се нахвърли оше по-лакомо върху обичайните си жертви. Вече не отстъпваше пред никого, сега всички отстъпваха пред него. И бягаха, ако успееха да го надбягат. Все по-едър, все по-могъщ… Вече преследваше и най-снажните крокодили по брега и плитчините, преследваше и излезлите да пасат хипопотами, нападаше слонове и носорози. Почна да напуска тъмната джунгла, но само нощем, да навлиза и в саваната, да напада и там зебри, антилопи, жирафи, щрауси и лъвове… Гонитба, ядене, ако гонитбата е била успешна, и дълго блажено дремане, скрит в гъсталака, докато се смеле нагълтаната храна… Израстваше бързо. Забелязваше колко по-дребни и по-дребни почваха вече да му се струват другите животни. Докато по-рано се гледаха очи в очи с хипопотамите, с носорозите, със слоновете, сега той се извишаваше над тях толкова, че трябваше да полага все по-големи усилия при навеждането, когато с удар на тежката си муцуна искаше да пречупи гръбнака им, преди да ги заръфа със зъби…
Тъй — всеки ден… И в пек, и в дъжд… Дъжд, най-любимото му време. Когато не е тъй горещо, когато и денем може да се ходи на лов, когато тесните копита на жертвите му затъват в калта, докато той със своите огромни разперени пръсти успява по-лесно да ги настига…
Съвсем отскоро някакъв нов нагон изпълни цялото му диво същество — да дири достоен противник, с който да премери сили. Не страхлива плячка, а противник, съперник, с равна на неговата мощ. И още — пак равни на него, само че не за битка, а за нещо друго, неизяснено, смътно, но неопределимо. Длъжен беше да странства, да търси, да търси… Какво ли?
В такова търсене почна да налита върху всяко същество, което му се мернеше пред очите. Дори без да е гладен. Овладян от една-единствена страст — да убива, да убива…
Тъй разруши няколко туземни села. Всъщност не знаеше, че са села. За него тия островърхи хижи не се различаваха особено от дърветата, от храстите, от термитниците. Досега не ги бе нападал, защото при нощните му набези, ако случайно минеше край тях, хората вече спяха вътре, а той не бе свикнал да рови из шумата, когато диреше жертвите си. Не разчиташе на обонянието си, разчиташе главно на зрението. Щом го няма пред очите, значи не съществува.
Но оная вечер видя твари, които се движеха пред колибите си, които подскачаха, които крещяха. Затова налетя отгоре им… После — върху други… И други…
И пак хукваше нанякъде — къде да е, подир онова, неясното, което напираше в бедното му съзнание…
Трипръстия внезапно трепна, при едно обръщане зърнал приближаващото през саваната биволско стадо. А биволите още не го бяха усетили, вятърът полъхваше откъм тях. При това тялото му бе прикрито от храсталака, над който стърчеше само част от главата му, наподобила по цвят и форма плътно струпване на листа.
Животните пристъпваха лениво, размахали опашки да пъдят досадните мухи и щръклици, които се виеха на облаци над тях. Връщаха се от водопоя. По гърбовете им, по хълбоците, по главите подскачаха като кълвачи безброй кафяви биволски птици, които ловяха насекомите в полет или пък изчовъркваха загнездилите се в кожата кърлежи и личинки.
Чудовището изфуча яростно и с невероятна за ръста му скорост, с огромни крачки и изпружена назад опашка се понесе срещу новите жертви, забравило начаса обсадените на акацията.