И животни — накъдето погледнеш. Първи се забелязваха изправените до акациите жирафи, като кулокранове, около които подскачаха, сякаш само врат и дълги крака, жирафчетата им. Близо до тях размахваха огромните си уши-ветрила напечени от жегата слонове. Жирафите, същински живи наблюдателници, се озъртаха непрестанно, та да открият навреме приближаващата опасност, а слоновете сегиз-тогиз проточваха хоботи, дано уловят чужда миризма. Затова гледат да са заедно, взаимно допълват отбраната си. Подобни на пепитени петна, препускаха стада зебри. Придвижваха се лениво антилопи от всякакви видове.
Ето, стадо гну. Дори не се отбиха от пътя й. Те не се боят от човека, когато е в кола. Но от пешеходец, виж, бягат отдалеч. Така са свикнали с автомобила, приели го за някакъв безвреден съсед, както всички други тревопасни животни.
Напреде й хукна щраус, черен, с прекрасни бели кичури пера по недоразвитите си крила. Бягаше странно, накуцваше, залиташе, сякаш бе ранен.
Но Алиса познаваше тая древна птича хитрост — така щраусът опитваше да отклони врага от яйцата си.
Когато хитрецът остана назад, пред радиатора пробягна стадо павиани. Алиса даде газ. Защото тия нахалници понякога скачат върху колата да просят сладкиши. И ако не ги получат, стават опасни.
Сякаш чакали само нея, по пътя й заподскачаха в гигантски скокове газели на Томсън, „Томи“, както ги наричат. С ясно очертана черна ивица по тялото, размахали радостно опашки, предоволни от шегата си.
На петдесетина крачки встрани върху висок термитник беше седнал по кучешки гепардът — нещо средно между пантера и куче, и гледаше насам. Шарките по главата му придаваха такъв израз, като че ли ха-ха, ще се разплаче. Както говорят за крокодила, че оплаква жертвите си.
Случайно погледнала небето, Алиса забеляза нещо, което й се стори странно. Лешоядите обикновено следват отгоре, от високото, посоката на лъва с надежда да получат и те нещо от неговата плячка. А сега? Сега в небето над нея нямаше никакъв лешояд. Но далече на изток се виеше такова множество, каквото друг път не бе виждала. Не една, не две, не десет птици, а може би стотина и повече в плътно ято, което се въртеше в строго съгласуван летеж, като че ли попаднало в гигантска вихрушка.
Каква ли бе причината?
Птица секретар, сякаш забола над ушите си сноп пачи пера като древен писар, дразнеше някаква змия, изглежда, пепелянка, да я измори повече, преди да й нанесе убийствения удар.
Ето го и царя! Полегнал в сянката на млада акация, положил величествена глава върху протегнатите си лапи, лъвът гледаше напреде си с такова безразличие и такова пренебрежение, все едно, не забелязваше както колата, така и жената в нея. И не само той. Двете лъвици зад него дори не вдигнаха клепачи. Човек в автомобил нито е плячка, нито е враг. От такива същества те не се интересуват.
Доскоро, преди въведените ограничения, никой не би могъл със сигурност да твърди кои са повече в резервата: дивите животни или непресекващите потоци от туристи в леки коли и автобуси. От тях клетите обитатели на саваната не можеха да си намерят покой. Добре, че се наложи забраната, която допускаше само екипи от учени. Та животните, поставени под известна закрила, да си отдъхнат малко от любопитните натрапници.
На пръв поглед всичко наоколо лъхаше покой. Един привиден покой. Защото и лъвовете дебнеха, и гепардът дебнеше, и скритите в засада диви кучета, и дремещите в сенките хиени. Ослушваха се, душеха да усетят навреме заплахата и тревопасните. Това, което поетите възпяват като хармония в природата, учените наричат „динамично равновесие“ — намиращи се в установени съотношения растения, вегетарианци и хищници. Всъщност равновесие няма. Всъщност всичко се изменя, „панта рей“. Иначе, ако липсваха промените, щеше ли да съществува еволюция? Изчезват едни видове, заместват ги други, по-приспособени към новите условия.
Само едно будеше тревога. Естествените промени в природата протичат бавно, постепенно. А през последните десетилетия, след активната намеса на човека, тоя процес се ускори многократно. Ето например тропическите гори. Ако бъдат унищожавани с досегашния темп, само след двадесет-тридесет години ще изчезне поне една пета от животинските видове на планетата. Където е била джунглата, ще настъпи саваната, а на нейно място ще нахлуе пустинята.
Наистина вземат се мерки, свикват се конференции, гласуват се резолюции, отделни страни издават прекрасно редактирани закони за опазване на околната среда. Но, уви, особена полза не се вижда. На едно място настъпва пустинята, другаде — свръхградовете, на трето — индустриалните предприятия, асфалтените магистрали, пистите на летищата, ерозираните почви…