А това?
Алиса отпусна педала за газ, натисна спирачката, видяла напреде си самотна зебра, нещо необичайно, която пристъпваше тромаво, непохватно, провлякла левия си заден крак.
После забеляза и тътрузещия се подире й дънер. Всичко беше ясно. Животното бе попаднало в телена примка, вързана за пъна да го забави, та да позволи на бракониерите да го настигнат. Навярно предназначена за носорог или слон, които представляват някакъв интерес за незаконен лов заради бивните и роговете им.
Девойката спря, скочи на земята и предпазливо се запъти към зебрата. Щеше да опита, ако може, да я освободи от тела, с който иначе беше обречена на гибел. Никой хищник нямаше да се откаже от такава леснодостъпна плячка.
Клетото животно сякаш разбра, че искат да му помогнат. Изчака я. Дори извърна към нея муцуна и изпръхтя като кон.
Алиса вече бе отвързала тела, когато зърна изскочилите от хралупата на близкия баобаб трима мъже с насочени срещу нея автомати.
Тя се извърна рязко:
— Какво искате?
Отначало ги бе помислила за ловни надзиратели. Но тозчас си бе дала сметка, че тия са без униформи. Тримата приближиха, обградиха я. Единият от тях, Антонио Гомеш, най-сетне отговори:
— Извинете, мис! Но такова е нареждането. Трябва да ни последвате!
Беше висок и жилест мъж с мургаво скулесто лице, с орлов нос и мустачки като средновековен хидалго. И големи черни очи на хипнотизатор. С две-три думи: приятна външност на южняк.
Само погледът му не беше приятен, а суров, заплашителен, съвсем различен от учтивия тон на гласа му.
— С какво право? — запита девойката, вече смутена.
Бегла усмивка се мерна върху чувствените му устни:
— Защо ще говорим за право, мис? Че къде го има? Има само сила. Силата сега е у нас. И вие, щете или не щете, трябва да ни последвате! Моля ви, не ни бавете! Всяка секунда е скъпа.
Какво й оставаше да стори тя срещу трите смъртоносни дула, насочени към нея! Покорна, тръгна нататък, където я водеха.
Едва сега различи спортния самолет, прикрит отлично с наръчи суха трева.
Бандитите отхвърлиха настрана маскировката, поканиха пленницата си да влезе първа в кабината, единият от тях зае мястото на пилота, витлото забуча, колесарката се задруса по неравната пръст, после машината се дигна във въздуха, изви се и се насочи на изток, където се зеленееше следващата течението на реката галерийна гора.
Достигнаха височината, на която се виеха лешоядите. Те се пръснаха при наближаването на ревящата метална птица, но след като тя отмина, продължиха да кръжат все над едно място, над един малък горист оазис, сякаш захвърлен сред степта къс от джунглата.
Защо ли?
Не успя да си отговори, защото самолетът почна да слиза надолу, все по-ниско и по-ниско, докато накрай колелата му докоснаха земята до самата окрайнина на гората.
Тримата слязоха веднага, избутаха на ръце машината си на разчистеното за целта място под листния покрив като в зелен хангар. Нагласиха я с мотора навън, та да е готова тозчас да излети, ако нещо непредвидено го наложи.
Антонио Гомеш подаде галантно ръка на девойката да й помогне при слизането от кабината.
Наблизо се виждаха две палатки в защитен цвят: едната по-голяма, другата по-малка.
— Това ще бъде вашето временно жилище — рече Гомеш, като й посочи входа на по-малката.
Алиса не влезе веднага, спря се пред входа, разгневена, с искрящи от негодувание очи.
— Обяснете ми! — почти извика тя. — Какво искате от мен?
Бандитът вдигна рамене:
— Не знам, мис. Искрено ви казвам. Подчинявам се на чужда заповед. Вярвайте ми — аз също против своята воля.
Безсъмнено не й обясни чия воля изпълняваше, това му бе напълно забранено под най-страшна заплаха. Не й каза, че така му бе наредил Курт Нилсен, телохранителят на Франсоа Риго, солидния бизнесмен с добродушната усмивка. И как съгласно неговите указания, с предоставен от него самолет Гомеш и съучастниците му бяха влезли незаконно в резервата, бяха установили потайния си лагер тук и как съгласно дадените им по радиото напътствия й бяха устроили засадата.
А понеже тя продължаваше да го гледа с настойчиво искане за отговор, добави:
— Ще ви задържа тук до ново нареждане. Това знам — това ви казвам.
И почти прошепна с прехапани устни:
— Аз не съм по-свободен от вас, мис…
Алиса премина на молба:
— Тогава, щом имате радиовръзка, предайте на баща ми, че съм здрава и читава, та да не се безпокои!
— Изключено, мис! — отсече похитителят — Тъкмо туй не ми е позволено.