— Пак ли за моята търговия намеквате! — усмихна се Риго.
— Не само за нея, за целокупната рушителна дейност на тия „образовани невежи“, за които загатнах, които сме въоръжили с най-мощна техника. Днес, колкото и парадоксално да звучи, най-опасният ни враг е именно това невежество.
Млъкнал за малко, той се ослуша и рече:
— Чуйте вечерната серенада на шимпанзетата!
— Какво означава тя?
— За осведомения — много. По тяхното поведение човек може да сверява часовника си. Сутрин се смеят, по обяд притихват, на свечеряване отново подхващат глъчката си. Мръкне ли, съвсем замлъкват.
Докато говореше това, вече беше взел решението си:
— Извинете ме! Нещо се е случило. Дъщеря ми още не се е прибрала. Не отговаря и радиопредавателят й. Ще тръгна да я търся.
— Нима друг път не е закъснявала? — опита да го възпре Риго.
— Но се е обаждала.
И се запъти към хангара. С механика избутаха навън служебния самолет. Ученият се настани вътре, запали мотора. Скоро колелата се отлепиха от земята и машината се стрелна над саваната. Предполагаше накъде може да е отишла Алиса. Затова се отправи нататък.
А това? Труп на слон!
После — труп на носорог!
По-наттък — хипопотам!
Какво ставаше тук? Да е епизоотия — но каква епизоотия по най-различия видове? Или пък бракониери? А защо ще убиват, без да вземат бивните или роговете?
След като намереше Алиса, трябваше да проучи причината на тая масова гибел!
По-напред Алиса!
Тогава съгледа лендровера й.
Натисна лоста напред, послушната машина наведе нос и се насочи косо надолу. Ето, колесарката й докосна земята, заподскача. И скоро самолетът спря.
Доктор Бор тозчас скочи, притича към колата. И изтръпна.
Оказа се празна, изоставена!
А къде беше Алиса?
Дали не в хралупата на близкия баобаб, огромна като автомобилен гараж?
Нямаше я и там.
Той се наведе да разчете следите й. Напразно! Някой туземец все би могъл да се оправи, не и един европеец. Макар и живял толкова дълго в саваната. Имаше някакви дири, но върху сухата почва не можеше да се различи нищо — дали са от Алиса, от други хора или от животни.
При полегатите лъчи на скриващото се зад хоризонта слънце му се стори, че забеляза някакви сенки в тревата, праволинейни като релси.
Забърза нататък. Наистина — отпечатъци. Отпечатъци от колела, но не на лендровер, други колела.
Постепенно тия едва забележими коловози в тревата избледняваха със залязването на слънцето, стопяваха се, докато изчезнаха съвсем.
Дали не е бил самолет? Но какво ще търси тук самолет? И каква връзка имаше това с Алиса?
Така умислен, улисан в следите, не усети приближилото го стадо слонове. Когато ги видя, беше късно за отстъпление. Винаги се бе удивлявал на способността им да се появяват тъй неочаквано, безшумни като привидения, сякаш не тежаха по няколко тона.
Излезли от високата слонова трева и сорго, те се спряха, не по-малко смутени от човека. Затъпкаха на място, размахали хоботи като махала. Бяха петнадесетина: самки със слончета от най-различна възраст, две от които се криеха под майчините си кореми, и един огромен мъжкар с почти триметрови бивни.
Една слоница носеше малкото си с хобот. След раждането обикновено цялото стадо остава на същото място, чака, докато новороденото укрепне, та да следва другите. Само изключителна заплаха ги принуждава да тръгнат преди това. И майката помъква рожбата си или, ако тя не се сеща какво да стори, взема го друга опитна женска.
Каква ли заплаха бе прогонила тия?
А си личеше, че са разтревожени. Цялото им поведение го издаваше. И огъванията на хоботите, и разперените огромни уши, и клатенето на главите.
Сепването им не трая дълго. Само след няколко секунди напред излезе самецът.
Ех, ако беше наблизо лендроверът! Стига само да запалиш мотора и да натиснеш педала, да го пресилиш, и слонът побягва. Можеш да подплашиш така цяло стадо.
За жалост колата се намираше далеч оттук. Още по-далеч — самолетът.
Тогава?
Някои препоръчват в такъв случай да се притиснеш към дървесен дънер. Неподвижен. И слонът щял да те отмине с презрение.
Наблизо нямаше никакво дърво. Само един термитник, твърд като камък, висок над три метра, с няколко изшилени върха като пещерни сталагмити.
Понякога, ако успееш да убиеш едно животно от стадото, другите побягват. Но доктор Бор, безспорно добър стрелец, сега беше напълно безоръжен. Не му оставаше нищо друго. И той прилепи гръб към термитника, сякаш срасна с него. Надяваше се все пак да не го закачат, понеже му се струваше, че сприхави слонове се срещат по-рядко от сприхави хора.