Знам, има случаи на почти домашни влечуги: боа, питони, крокодили и алигатори. Ала тези не се поддаваха на никакви възпитателни уловки.
Там, на новото място, ни слетя неочакваният удар. Наводнението! Незапомнено в тия области. Заля по-голямата част от острова. И когато се оттече, открихме с неописуемо огорчение, че единият динозавър беше изчезнал. Навярно отвлечен от водата.
Остана ни последният.
И колкото повече наедряваше, толкова по-зъл ставаше. Не понасяше ничие присъствие около себе си. Я зърнеше някого, макар извън оградата, тозчас хукваше нататък с раззината морда.
Блъскаше се в желязната решетка, опитвайки да се прекатери през нея. Наложи се да я подсилваме неколкократно, а до заслона му да построим тунел, та да не вижда служителите, когато поднасят с пригодения кран храната му или когато правят редовните физиологични изследвания и етологични наблюдения.
Оттогава измина много време. Тиранозавърът вече е на дванадесет години, на височина почти пет метра и обща дължина с опашката над десет метра. Един наистина удивителен звяр — най-големият и най-страшният хищник, живял някога на сушата.
Питат ни често защо не го показваме на публиката. Първо — не за циркови атракции съм го създал, а за научни изследвания, за особено важни научни изследвания, и второ — понеже е невъзможно. Не понася присъствие на никакви живи същества, напада, блъска се в оградата, наранява се, дори може да се убие, а не бихме рискували заради забавление на скучаещата публика да го загубим.
За нея, за широката публика, са предназначени филмите, които сме заснели и които в скоро време ще се появят на телевизионните екрани. Тогава всички ще видят тоя отдавна изчезнал животински вид, тоя наш гост от далечните епохи, възкресен, за да ни покаже една малка картина от оная тайнствена ера, от кошмарното царство на чудовищните влечуги.“
Франсоа Риго прочете търпеливо цялата извадка и извърна поглед към научния си съветник доктор Булез, който го изчакваше, седнал мълчаливо в отсрещното кресло.
— Интересно! — рече Риго.
Рече го бавно, отпуснато, така, какъвто беше на вид и той — едър, възпълничък, с три гънки на тлъстата гуша и уморени кротки, необичайно кротки очи. Винаги гладко обръснат, но съвсем небрежно облечен, без сако, без връзка, с нагънато върху издутото му коремче поло, с недобре огладени панталони и вече поизтъркани от носене обувки без връзки, като чехли. С небрежността към външността си като че ли понякога позираше. Сякаш искаше да каже: елегантни се налага да бъдат келнерите, за да се различават от милионерите. Нали, клетите, нямат нищо друго освен дрехите си?
Зад гърба му в красив кафез, окачен на стената до портрета на стария Риго, Риго-баща, основателя на фирмата, подскачаше, като чуруликаше непрекъснато, златистожълто канарче.
Риго се обърна към кафеза, заслуша се за малко в мелодичното подсвиркване, после поклати подчертано бавно глава и повтори:
— Много интересно! Само дето не ми е особено ясно каква връзка има това с нашата работа.
Това беше деликатен намек, че на един делови човек, презает бизнесмен, не е простено да си губи времето с някакви, дори и най-занимателни вестникарски шумотевици.
Доктор Булез очакваше тоя въпрос. Затова, без да каже нищо, все тъй почтително стана и положи пред шефа си друга вестникарска изрезка. Значително по-къса.
Франсоа Риго пробяга с поглед по първия ред. Прехвърли го на втория, на третия… Лицето му, доскоро едва прикриващо недоволството си, се оживи. Върху бледите му устни се появи нещо като усмивка.
Прегледа текста набързо, по диагонал, както се казва, после започна отново — тоя път съвсем бавно, като се спираше и препрочиташе всяка отделна фраза.
Накрая я остави на бюрото.
И рече:
— Виж, това заслужава!
После, след кратко замисляне, отново заел предишния си небрежен, отпуснат вид, запита:
— Някакви подробности? Например, къде мога да намеря тоя знаменит доктор Бор?
— В момента е там — отвърна съветникът. — Почти всеки месец прекарва по една седмица на острова.
— Кога е заминал?
— Вчера.
— Значи, ако тръгна утре заран, ще го заваря.
И без да изчака отговора му, който беще предварително известен, позвъни на секретаря си.