Патрик довършваше доклада си за поредния побой, когато телефонът иззвъня. Разпозна номера, който се изписа на дисплея, и вдигна слушалката с въздишка. Нямаше смисъл да отлага неизбежното. На другия край на линията прозвуча познатият глас на съдебния лекар Турд Педерсен. Размениха си няколко учтиви фрази и едва тогава продължиха по същество. След малко по челото на Патрик се очерта бръчка – първият признак, че разговорът е добил неочакван развой. Бръчката ставаше все по-дълбока, а когато съдебният лекар приключи, Патрик тръшна слушалката толкова силно, че телефонът издрънча. Изчака няколко минути, за да се поуспокои, а през съзнанието му пробягаха рой мисли. Изправи се, взе бележника, в който бе отбелязал няколко кратки фрази по време на разговора, и се упъти при Мартин. По устав трябваше да се обърне първо към полицейския началник Бертил Мелберг, но му се искаше да обсъди новата информация с някой доверен човек. Шефът му, за жалост, не беше от тях. Всъщност от всичките му колеги само един се вписваше във въпросната ексклузивна категория и това беше Мартин.
– Мартин?
Патрик застана на прага и видя, че колегата му говори по телефона, но му направи знак да седне. Разговорът, изглежда, бе към края си, а последните думи на Мартин прозвучаха доста потайно. „Хм, аз също, хм, да.“ Когато приключи, лицето му беше червено като домат.
Въпреки че идваше по работа, Патрик не можа да се сдържи да не подразни младия си колега.
– С кого говореше?
Мартин промърмори нещо нечленоразделно, а лицето му запламтя още по-силно.
– Да не би да си получил сигнал за престъпление? А може би беше някой от колегите в Стрьомстад? Или пък в Удевала? Не, не, знам кой ти се обади! Лейф Г. В.3 иска да напише биографията ти?
3 Лейф Г. В. – известен шведски писател и криминолог. – Б. пр.
Мартин се завъртя неспокойно, но след малко му отговори. Този път по-силно.
– Пия.
– Аха, Пия, значи! Как не се досетих сам. Хм, и от колко време сте заедно – от три месеца, нали? Това е рекорд за теб – продължи да се заяжда Патрик.
До това лято Мартин се славеше с краткотрайните си и сърцераздирателни афери, най-вече заради уникалната му способност да се увлича по забранени и недостъпни обекти, за които кръшкането беше нещо като приключение. Пия не само че не бе обвързана, но беше и изключително приятно и сериозно момиче.
– В събота стават три месеца. – в очите на Мартин проб-лесна искра. – Освен това решихме да заживеем заедно. Току-що ми се обади да ми каже, че е открила страхотен апартамент в Гребестад, и тази вечер ще отидем да го видим.
Лицето му започна да възвръща нормалния си цвят. Не можеше да скрие, че е влюбен до уши.
Патрик си спомни как се чувстваха двамата с Ерика в началото на връзката си. ПБ. Преди бебето. Обичаше я до лудост, но от тогавашните му силни емоции бе останал само блед спомен. Нааканите памперси и безсънните нощи очевидно оказваха такъв ефект върху романтичните връзки.
– Ами ти – кога ще спасиш честта на Ерика? Нали няма да я изоставиш с извънбрачно дете на ръце...
– Ха-ха, май и ти трябва да се позамислиш над тези въпроси... – отвърна му Патрик с усмивка.
– Е, едва ли си дошъл, за да се ровиш в личния ми живот?
Мартин възвърна куража си и погледна спокойно колегата си.
Лицето на Патрик веднага доби загрижено изражение. Спомни си за сериозността на положението и забрави шегите.
– Току-що ми се обади Педерсен. Ще изпрати доклада от аутопсията на Сара по факса, но преди това ми разказа накратко какво е установил. Според него не става дума за нещастен случай. Момичето е убито.
– По дяволите, какво говориш?
Мартин толкова се развълнува, че бутна чашата с моливите и ги разпиля, но дори не се опита да ги събере. Цялото му внимание бе насочено към Патрик.
– Отначало и на него му приличало на нещастен случай. Не открил по тялото следи от насилие. Облеклото на момичето било напълно подходящо за сезона. Наистина нямала яке, но може течението да го е отнесло. Освен това белите ѝ дробове били пълни с вода, което е най-убедителното доказателство за смърт от удавяне.
Патрик замълча.
Мартин махна отново с ръце и учудено вдигна вежди.
– Какво го е накарало да предположи, че става дума за убийство?
– Водата е сладка.
– Сладка ли?
– Да, дробовете ѝ са пълни със сладка, а не със солена вода. Следователно няма как да се е удавила в морето. Вероятно е била убита във вана. Педерсен е открил следи от сапун и шампоан във водата.