Имаше чувството, че я грабва мощна бурна вълна, на която тя не можеше и не желаеше да устои. Силните ѝ чувс-тва към този мъж я плашеха, но и окриляха. Предишните моментни влюбвания, които дотогава ѝ се струваха толкова сериозни, бледнееха пред това ново, непознато чувство. Сега обичаше със сърцето на зряла жена – любов, чиято сила надхвърляше всичките ѝ очаквания. През дългите часове на размисъл след изненадващата утринна среща успя да разбере, че изпепеляващата ѝ страст се подхранва от копнежа по забранения плод. Това нямаше значение, тя никога не се отказваше от нищо и щеше да се бори за поредната си мечта. Всъщност нямаше никакъв план. Просто знаеше какво иска и го искаше незабавно. Досега никога не се бе сблъсквала с последиците от своите действия – проблемите ѝ винаги се разрешаваха от само себе си. Защо да се притеснява излишно?
Дори не ѝ минаваше през ума, че мъжът може да я отблъсне. Досега никой не бе оставал равнодушен към красотата ѝ. Мъжете бяха като ябълков плод, трябваше само да протегне ръка, за да паднат в краката ѝ. Въпреки това ѝ се струваше, че тази ябълка може да се окаже по-несигурна от останалите. Дори женените мъже, с които беше се целувала зад гърба на баща си, представляваха по-малка опасност. Те все пак принадлежаха към нейния социален кръг. Ако излезеха наяве флиртовете ѝ с тях, това би предизвикало скандал, но мнозина биха проявили известно разбиране. Новата ѝ любов обаче беше обикновен работник. Каменоделец. Това бе немислимо, просто невъзможно.
Поклонниците от нейната среда вече ѝ бяха омръзнали. Безгръбначни бледи същества, с меко ръкостискане и пискливи гласове. Никой от тях не можеше да се мери с истинския мъж, когото срещна днес. Лицето ѝ пламваше само като си спомнеше допира с неговата мазолеста ръка.
Не беше лесно да открие адреса му, стараейки се да не събуди подозрения. Бе успяла да остане за малко сама и да прегледа фишовете за заплати. Взе адреса му и сега трябваше само да надникне, за да открие неговия прозорец.
Първото хвърлено камъче не предизвика никаква реакция. Тя изчака малко, опасявайки се да не събуди хазайката. В къщата цареше тишина. Огледа тялото си, осветено от меката лунна светлина, и сама се възхити от себе си. Бе избрала семпли тъмни дрехи, за да смекчи контраста между двамата. Дори сплете косата си на плитка и я зави на кок, за да прилича на обикновените работнички. Остана доволна от резултата. Затова взе още едно камъче от пок-ритата с чакъл пътека и отново го хвърли по прозореца. В следващия миг зърна силует сред мрака и сърцето ѝ замря. Обладана от ловна страст, Агнес усети силния порив на адреналин във вените си и бузите ѝ порозовяха. Видя го как, учуден, отваря прозореца, скри се зад люляковия храст на къщата и си пое дълбоко дъх. Ловът можеше да започне.
Патрик излезе от кабинета на Мелберг с натежало сърце. „Проклет да е!“ – бе първата мисъл, която изникна в съзнанието му. Без съмнение, че комисарят му натресе Ернст само за да се заяжда. Беше толкова глупаво, че се чудеше дали да се смее, или да плаче.
Върна се в стаята на Мартин. Колегата му веднага разбра, че нещо не е наред.
– Какво ти каза? – попита той притеснено.
– За съжаление, не може да ти разреши да работиш по случая. Трябвало да довършиш разследването с кражбите на автомобили. Затова получих Ернст. За него, разбира се, нямаше проблем.
– Шегуваш се – почти прошепна Мартин, защото Патрик беше забравил да затвори вратата след себе си. – Значи, двамата с Лундгрен ще работите заедно?
Патрик кимна мрачно.
– Така изглежда. Ако знаехме кой е убиецът, можехме веднага да му изпратим поздравителна телеграма. Разследването ще се проточи цяла вечност, ако не успея да се отърва от него и да работя сам.
– По дяволите! – възкликна Мартин, а Патрик кимна, съгласявайки се.
Поседя при колегата си, после стана от стола и се опита да възвърне поне малко от предишния си ентусиазъм.
– Е, най-добре да се залавям за работа.
– Откъде ще започнеш?
– Първо ще трябва да съобщя на родителите за развитието на събитията. Ще се опитам да ги поразпитам още малко.
– Смяташ ли да вземеш Ернст? – попита Мартин скептично.
– Не, ще гледам да се измъкна сам. Ще изчакам малко, преди да му съобщя за решението на шефа.
Патрик излезе в коридора и веднага разбра, че Мелберг го беше изпреварил и провалил плановете му.
– Хедстрьом! – пискливият глас на Ернст проряза въздуха.
Патрик понечи да се втурне обратно в стаята на Мартин и да се скрие там, но успя да обуздае детинския си импулс. Все пак някой от тях двамата трябваше да се държи като възрастен.