– Ето ме!
Патрик махна с ръка на Лундгрен, който се втурна към него.
Колегата му беше висок и слаб и вечно намръщен – с други думи, не представляваше кой знае колко приятна гледка. Биваше го само в едно – да ближе задниците на началниците и да мачка колегите с по-нисък чин от неговия. Що се отнася до обичайната полицейска работа, за нея нямаше нито желание, нито талант. След инцидента от лятото Патрик дори го смяташе за опасен – заради дързостта и стремежа му да се изтъкне. А сега беше принуден да работи с него. Той въздъхна тежко и тръгна към новия си партньор.
– Току-що говорих с Мелберг. Каза ми, че момичето е убито и двамата заедно ще работим по случая.
Патрик се притесни. Надяваше се Мелберг да не му е спретнал зад гърба някой номер.
– А на мен ми каза, че аз ще водя разследването и ти ще ми помагаш. Нали така? – попита Патрик миролюбиво.
Лундгрен наведе очи, но Патрик успя да забележи искрите на омраза в погледа му.
– Значи, е така... – отвърна му Лундгрен ядно. – И кога започваме... шефе?
Последните му думи бяха изпълнени с дълбоко презрение и Патрик ядосано сви юмруци. Работеха заедно само от пет минути, а вече му се искаше да удуши помощника си.
– Да отидем в кабинета ми.
Патрик влезе пръв и седна зад бюрото си. Ернст се нас-тани на един от столовете пред него и кръстоса дългите си крака.
Той набързо съобщи на Ернст наличната информация по случая и след десет минути двамата полицаи облякоха якетата си, за да отидат при родителите на Сара.
Изминаха разстоянието до Фелбака в пълно мълчание. Нямаше какво да си кажат. Скоро стигнаха до хълма и завиха по алеята към къщата. Патрик веднага разпозна детската количка. Първата му мисъл беше: „Само това липсваше!“. После обаче размисли. Може би беше добре, че Ерика е там. Притесняваше се най-вече за Шарлот, защото не знаеше как ще приеме новината. Всеки реагира по свой начин. Понякога роднините на загиналите споделяха, че по-лесно приемат убийство, отколкото злополука. Така поне има кого да обвинят, което малко облекчава скръбта им. За жалост, не можеше да предположи как ще реагират родителите на Сара.
Патрик тръгна към входната врата, следван от Ернст, и почука внимателно. Отвори им майката на Шарлот. Отдалече личеше, че е много ядосана. По лицето ѝ бяха избили червени петна, а погледът ѝ беше хладен като стомана. Патрик неволно си помисли, че е по-добре да си няма вземане-даване с нея.
Жената разпозна Патрик и веднага се стегна. По лицето ѝ се изписа учудване.
– Какво ви води насам, господа полицаи? – попита тя и ги пусна да влязат.
Патрик поиска да представи колегата си, но Ернст го прекъсна.
– Познаваме се отпреди.
И двамата с Лилиан се поздравиха с кимване.
„Нищо чудно“ – съобрази Патрик.
Като се имат предвид безкрайните оплаквания, с които Лилиан и съседът ѝ непрекъснато затрупваха полицията, сигурно повечето от колегите му познаваха тази жена. Но днес, за съжаление, те бяха дошли не заради тази банална междусъседска война.
– Може ли да влезем за малко? – попита Патрик.
Лилиан кимна и ги поведе към кухнята, където Никлас седеше до масата, почервенял от гняв. Патрик се огледа, търсейки Ерика и Шарлот. Никлас забеляза погледа му и обясни:
– Ерика помага на Шарлот да вземе душ.
– Как е Шарлот? – попита Патрик, докато Лилиан им поднасяше кафе.
– Дълго време не беше на себе си, но посещението на Ерика ѝ се отрази добре. За първи път поиска да се изкъпе и преоблече след... – Никлас се поколеба, – след случилото се.
Патрик не знаеше как да постъпи. Дали да говори само с Никлас и Лилиан и да остави грижите за Шарлот на Ерика, или да я изчака? Беше ли достатъчно силна, за да издържи подобен разговор? Спря се на втория вариант. Щом е станала на крака, а имаше и подкрепата на семейс-твото си. Все пак Никлас е лекар.
– По-добре е да изчакаме Шарлот.
Никлас и Лилиан приеха думите му спокойно. Патрик забеляза как си размениха погледи, но не можа да разтълкува скритото им послание. Последваха пет минути мълчание. Беше някак неловко да говорят празни приказки при подобни обстоятелства.
Патрик се огледа наоколо. Кухнята беше уютна и нямаше съмнение, че за нея се грижи същински педант. Всичко блестеше от чистота, а съдовете и украшенията бяха подредени в идеални прави редици. Нямаше нищо общо с тяхната кухня, където мивката винаги беше пълна с чинии, а кофата за боклук преливаше от опаковки на полуфабрикати, които само трябваше да се затоплят в микровълновата печка. Чу да се отваря някаква врата и след малко Ерика и Шарлот застанаха на прага на кухнята. Ерика държеше спящата Мая на ръце. В първия миг по лицето ѝ се изписа изненада, а пос-ле и тревога. Със свободната си ръка тя подхвана Шарлот и я поведе към свободния стол. Патрик виждаше за първи път Шарлот след случилото се, но забеляза, че се бяха възвърнали и цветът на лицето ѝ, и ясният поглед.