– Защо сте дошли? – попита тя.
Гласът ѝ бе все още пресипнал след дългите часове, изпълнени ту с мълчание, ту с писъци. Шарлот погледна към Никлас, но той сви рамене, показвайки, че няма представа.
– Решихме да те изчакаме, преди да... – Патрик се запъна, като не намираше нужните думи. За щастие, Ернст замълча и остави Патрик да води разговора. – Получихме нова информация за смъртта на Сара.
– Значи, знаете повече за злополуката. Какво се е случило? – възкликна Лилиан.
– Изглежда, не става дума за злополука.
– Как така? Нещастен случай ли е, или не? – попита Никлас с нескрито отчаяние.
– Не, не е нещастен случай. Сара е била убита.
– Убита? Как? Но нали ни казахте, че се е удавила?
Шарлот изглеждаше объркана и Ерика я хвана за ръката. Мая продължаваше да спи спокойно, без да има ни най-малка представа за случващото се около нея.
– Да, удавила се е, но не в морето. Съдебният лекар откри сладка вода в дробовете ѝ вместо морска. Твърде вероятно е Сара да е била убита във вана.
Над масата се спусна тежка тишина. Патрик погледна притеснено Шарлот, а Ерика уплашено се опитваше да улови погледа му.
Патрик разбираше, че цялото семейство е изпаднало в шок, и започна внимателно да им задава въпроси, за да ги върне към действителността. Предполагаше, че така е най-добре. Във всеки случай това бе част от работата му и трябваше да проведе разпита заради Сара, а и заради самите тях.
– Бих искал да се върнем към сутринта, когато Сара изчезна. Кой от вас я видя последен?
– Аз – отвърна Лилиан. – Аз я видях последна. Шарлот си почиваше в приземния етаж, а Никлас беше на работа. Малко след девет часа Сара дойде при мен и каза, че отива у Фрида. Облече якето си и излезе. Дори ми махна с ръка за довиждане – продължи Лилиан с почти механичен глас.
– Можете ли да ми кажете по-точен час от това малко след девет? Девет и двайсет или девет и пет? Всяка минута е от значение – поясни Патрик.
Лилиан се замисли.
– Мисля, че беше към девет и десет, но не съм сигурна.
– Добре. Ще попитаме съседите дали не са видели нещо и могат ли да потвърдят този час.
Патрик записа показанията на Лилиан в бележника си и продължи.
– Никой от вас не я е виждал след това, така ли?
Всички поклатиха глава.
– А вие, останалите, какво правихте по това време? – попита грубо Ернст.
Патрик се подразни от липсата на дипломатичност у колегата си, но успя да запази самообладание.
– Въпросът на Ернст е съвсем рутинен. Длъжни сме да попитаме всички членове на семейството. Най-вече за да ви изключим от списъка на заподозрените.
Изглежда, тонът, далеч по-мек от този на колегата му, успя да ги поуспокои. Никлас и Шарлот отговориха спокойно на неудобния въпрос. Изглежда, приеха обяснението на Патрик.
– Аз бях в кабинета си – каза Никлас. – Започвам работа в осем.
– А ти, Шарлот? – попита Патрик.
– Както ви каза мама, аз си почивах. Имах мигрена – обясни жената учудено.
Сякаш не можеше да разбере как само допреди два-три дни е смятала тежкото си главоболие за един от най-големите проблеми в живота си.
– Стиг също беше вкъщи. Лежеше на втория етаж. От няколко седмици е на легло – уточни Лилиан, все още видимо раздразнена от това, че Патрик и Ернст имаха наг-лостта да разпитват семейството ѝ по този начин.
– Добре, че споменахте Стиг. Ще трябва да поговорим и с него по-късно. Засега може да почака – продължи Патрик, който съвсем беше забравил за съпруга на Лилиан.
Последва продължително мълчание. В това време отнякъде се чу плач и Лилиан отиде да вземе Албин. И той като Мая проспа по-голямата част от суматохата вкъщи. Момченцето все още беше сънено, когато Лилиан го внесе в кухнята, а на лицето му бе изписано обичайното сериозно изражение. Баба му седна на един стол и го остави да си играе със златната ѝ верижка.
Ернст си пое дълбоко дъх, готвейки се да зададе нов въпрос, но Патрик го спря с поглед и продължи внимателно разпита.
– Можете ли да се сетите за някого, който би искал да нарани Сара?
Шарлот го погледна с недоумение и му отговори с все още пресипнал глас:
– Кой би искал да нарани Сара? Та тя беше само на седем години?
Гласът ѝ съвсем заглъхна, но тя положи неимоверни усилия, за да запази самообладание.
– Значи, не можете да се сетите за какъвто и да било мотив? Никой ли не е искал да ви навреди?