В началото се колебаеше, не се срамуваше да го признае. Досещаше се какви проблеми го очакват занапред и усещаше цялата им неразрешимост, но чувствата към нея бяха толкова силни, че накрая успя да убеди сам себе как нещата ще се подредят. А и тя непрекъснато го утешаваше. Всеки път, щом склонеше глава на рамото му и мушнеше нежната си ръчичка в неговата ръка, сърцето му се изпълваше с толкова смелост, че бе готов планини да повдигне за нея.
Заедно можеха да прекарват само броени часове. Андерш се връщаше късно от каменоломната, а сутрин трябваше да става рано за работа. Агнес обаче винаги намираше начин да го посети и затова ѝ се възхищаваше. Разхождаха се дълго в покрайнините на града, въпреки мрака и есенния хлад. После винаги намираха някое място, където да поседнат и да се отдадат на милувки. Когато за първи път се осмелиха да пъхнат ръце под дрехите си, вече беше краят на ноември и Андерш разбираше, че са изправени пред съдбоносен избор.
Веднъж дори се опита деликатно да я заговори за общото им бъдеще. Не искаше Агнес да страда, твърде много я обичаше, за да го позволи. Но в същото време цялото му същество жадуваше да се слее с нея в едно. Искаше да сподели с нея мъката си, но тя заглуши думите му с целувка.
– Да не говорим за това – прошепна Агнес и отново го целуна. – Ще дойда утре вечер, а ти ме пусни да вляза.
– Ами ако вдовицата... – успя да изрече той преди поредната целувка.
– Шшт – спря го Агнес. – Ще бъдем тихи като мишки. – Погали го по бузата и продължи: – Две тихи мишлета, които се обичат.
– Ами ако... – продължи Андерш притеснено, но в същото време сърцето му ликуваше.
– Твърде много мислиш – промълви Агнес и се усмихна. – Нека живеем за мига. Кой знае, утре може и да ни няма на този свят.
– Недей да говориш така – скара ѝ се Андерш и силно я прегърна.
Беше права. Той твърде много мислеше.
– Най-добре е да приключим още сега – въздъхна Патрик.
– Не разбирам каква е ползата – промърмори Ернст. – Лилиан и Кай враждуват от години, обаче той едва ли би убил момичето поради това.
Патрик трепна.
– Говориш така, сякаш ги познаваш. И него, и Лилиан.
– Познавам само Кай – отвърна Ернст сърдито. – Понякога се срещаме с още няколко приятели и играем на карти.
– Това не ми харесва. Честно казано, започвам да се съмнявам дали участието ти в разследването е възможно при тези обстоятелства...
– Глупости – прекъсна го недоволно Ернст. – Тогава нямаше да можем да разгледаме нито един случай, понеже тук всички се познават. Не може да ме отстраните само заради това. Това ти е ясно. Освен това никога не смесвам личния си живот с работата.
Думите му не задоволиха напълно Патрик, но Ернст донякъде беше прав. Градчето беше толкова малко, че всички се познаваха. Не можеше да поиска да отстранят колегата му от случая само заради това. Все пак не ставаше въпрос за роднински връзки. Съжали. За миг беше се обнадеждил, че най-сетне е намерил начин да се отърве от Лундгрен.
Тръгнаха един до друг към дома на съседа. Пердето на прозореца до входа леко се раздвижи, но не се видя кой се крие зад него.
Патрик огледа къщата, която Лилиан наричаше същински дворец. Всеки ден минаваше оттук на път за работа и обратно за къщи, но никога не се бе заглеждал. Наистина, къщата не се отличаваше с голяма красота. Беше модерна, със странни извивки и много стъклени елементи. Личеше, че архитектът бе дал воля на фантазията си, и Патрик не можеше да отрече, че Лилиан отчасти бе права. Домът на съседите ѝ пасваше за корицата на някое дизайнерско списание, но никак не се вписваше в архитектурата на градчето им. Все едно да видиш някой тийнейджър на фирмено парти. Многото пари очевидно не бяха гаранция за добър вкус. Сляп ли е главният архитект на общината, че да одобри подобен строеж?
Патрик се обърна към Ернст.
– Къде работи Кай? Питам, защото си е вкъщи в делничен ден. Лилиан спомена, че е директор или нещо подобно.
– Не, продаде бизнеса си и се пенсионира – отговори Ернст, все още раздразнен, че някой е дръзнал да постави професионализма му под въпрос. – В момента тренира местния футболен отбор на доброволни начала. Много е добър. Дори на младини щял да стане професионалист, но получил контузия. Отново ти повтарям, че само си губим времето. Кай Виберг е сред най-добрите хора, които познавам. Всеки, който твърди друго, лъже. Не, това са пълни глупости.