Патрик игнорира коментара му и се заизкачва по стъпалата към входната врата.
Позвъниха на звънеца и зачакаха. Скоро отвътре се чуха стъпки. Отвори им мъж, вероятно самият Кай. На лицето му грейна усмивка, като видя Ернст.
– Здрасти, Лундгрен, как си? Да не би днес да се събираме за игра на карти?
Усмивката изчезна бързо от лицето му, когато забеляза сериозното изражение на двамата посетители. Очите му помръкнаха.
– Какво е измислила вещицата този път?
Покани ги да влязат в голяма просторна дневна и се отпусна тежко в един от фотьойлите. Даде им знак да се настанят на дивана.
– Не, че не съжалявам за случилото си. Това е ужасна трагедия, но не мога да разбера как намира сили да продължи да ме тормози и в този момент. От поведението ѝ личи що за човек е.
Патрик запази мълчание и огледа внимателно стопанина. Той беше среден на ръст, слаб и пъргав. Посребрялата му коса бе подстригана късо. Всъщност беше доста невзрачен на вид. Ако би решил да обере банка, никой не би го запомнил и разпознал.
– Обикаляме всички съседи, за да проверим дали не са видели нещо. Посещението ни няма нищо общо с враждата ви.
Още преди да позвънят на вратата на Кай, Патрик знаеше, че не бива да споменава за обвиненията на Лилиан.
– Така ли? – възкликна Кай, разочарован.
Очевидно враждата със съседката се беше превърнала в неизменна и желана част от живота му.
– Смъртта на детето е голяма трагедия, но не виждам причина полицията да губи толкова време заради нея. Но ако си нямате друга работа – ухили се мъжът, но бързо проумя, че на Патрик изобщо не му е до смях, и отново стана сериозен. Изведнъж го осени друга мисъл. – Тук нещо не се връзва. Хората говорят, че момиченцето се е удавило, но това са само приказки. Щом полицията е тръгнала да разпитва съседите, значи, работата е по-сериозна. Прав ли съм? – попита той тревожно.
Патрик го погледна с неприязън. Как може да има такива хора? Как може да се възприема смъртта на малко дете като интересно произшествие? Нима всички са обезумели? Патрик се опита да прикрие раздразнението си, като отговори.
– Отчасти сте прав. Не мога да се впускам в детайли, но установихме, че Сара Клинга е била убита. Затова е изключително важно да разберем какво е правила този ден.
– Убита – повтори Кай. – Ужас.
На лицето му се изписа състрадание, но Патрик усети, че то е фалшиво.
Едва се сдържа да не го зашлеви. Чувстваше се погнусен от лицемерието и фалша, които се разиграваха пред очите му, но успя да се сдържи.
– Както вече ви казах, не мога да се впускам в детайли, но бихме искали да знаем дали сте видели Сара в понеделник сутринта и ако да, то кога и къде. Ще ви помоля да сте по-изчерпателен и точен.
Смръщил чело, Кай се замисли.
– Чакайте да помисля, в понеделник. Хм, струва ми се, че я мернах за малко, но не си спомням кога точно. Излезе от къщата и хукна нанякъде. Това дете не можеше да върви спокойно, вечно търчеше и подскачаше като топка.
– Видя ли в коя посока тръгна? – за първи път се обади Ернст.
Кай го погледна развеселено. Сигурно му изглеждаше странно да вижда партньора си по карти в ролята на полицай.
– Не, видях я само да върви по алеята. После се обърна и махна на някого, но не разбрах на кого.
– И сте напълно сигурен, че не си спомняте в колко часа е било? – попита Патрик.
– Не, помня само, че беше около девет. Това е всичко.
Патрик се поколеба, преди да продължи.
– Доколкото зная, двамата с Лилиан Флорин не се разбирате особено.
Кай изсумтя.
– Това е меко казано. Едва ли има човек, който може да се разбере със старата вещица.
– Бихте ли споделили каква е причината за изострените ви отношения?
Патрик се опита да зададе въпроса колкото може по-деликатно.
– За да си развалиш отношенията с Лилиан Флорин, не са нужни особени причини. Но в моя случай има и конкретен повод. Всичко започна, когато купихме имота и решихме да построим къщата. Тя не одобри скиците ни и направи всичко възможно, за да спре строежа. Вдигна истинска буря от протести. – Кай се изкикоти. – Буря от протести във Фелбака. Олеле, направо ми се подкосиха краката от страх. – Мъжът отвори широко очи, а лицето му се изкриви от престорен ужас. После отново се разсмя. След малко се поуспокои и продължи: – Успяхме, разбира се, да потушим този малък бунт, но изгубихме и пари, и време. Но ако знаехме, че това ще е само началото. Мисля, че сте наясно на какво е способна. Последните години бяха същински ад.