Леко почукване на вратата я изтръгна от мислите ѝ. Или този един час бе отлетял като миг, или свекърва ѝ бе подранила. Последното бе по-вероятно и Ерика се огледа отчаяно наоколо. Е, нямаше какво да направи повече. Насили се да се усмихне и отиде да посрещне Кристина.
– Мили боже, държиш Мая на течение! Нали разбираш, че може да се простуди!
Ерика затвори очи и мислено преброи до десет.
Патрик се надяваше посещението на майка му да мине благополучно. Съзнаваше, че понякога може да е твърде... досадна, май това беше точната дума. Ерика обикновено знаеше как да се държи с нея, но след раждането на Мая не беше във форма. Нуждаеше се от помощ, която той не можеше да ѝ даде. Затова трябваше да намери друг начин. Все още се чудеше дали да не потърси помощта на професионалист, за да има тя с кого да си поговори. Но къде да го намери? Не, може би трябваше да изчака, с времето щеше да ѝ мине. Успокояваше се, че всичко скоро ще се подреди, трябва просто да свикнат с новото си положение. В същото време не спираше да се упреква, че се е поддал на успокоителните мисли, защото така беше най-лесно.
Опита се да се откъсне от домашните грижи и да се върне към работата си. Беше свикал съвещание в кабинета си в девет часа и му оставаха още само пет минути за подготовка. Както очакваше, Мелберг не се възпротиви на инициативата му да ангажира и други колеги в работата по случая. Дори го смяташе за напълно естествено. Всяко друго решение дори според понятията на Мелберг би изглеждало просто глупаво. Биха ли могли двамата с Ернст да се справят сами с разследване на убийство?
Първи дойде Мартин и се настани на единствения стол за посетители. Останалите трябваше да си носят столове.
– Какво става с апартамента? – попита Патрик. – Хареса ли ти?
– Страхотен е! – отвърна Мартин със светнал поглед. – Веднага го наехме. След две седмици чакам да ми помагаш с кашоните.
– Така ли? – засмя се Патрик. – Колко мило. Първо ще трябва да се посъветвам с началството вкъщи. Ерика не проявява особено разбиране относно нуждата ми от лично време, затова нищо не мога да обещая.
– Няма проблем – успокои го Мартин. – На толкова хора съм помагал да се местят, че имам доста длъжници. Сигурно ще се справим и без теб.
– Какво чуват ушите ми? Някой ще се мести? – попита Аника, влизайки с бележник в едната ръка и чаша кафе в другата. – Не мога да повярвам, че Мартин най-сетне е решил да се задоми.
Колегата му се изчерви, както всеки път, когато Аника го закачаше, но в същото време на лицето му се разля усмивка.
– Да, правилно чу. С Пия си намерихме апартамент в Гребестад. Ще се нанасяме след две седмици.
– Слава богу – засмя се Аника. – Време беше. Вече бях започнала да се притеснявам, че ще си останеш ерген. Да очакваме ли скоро и топуркането на малки крачета?
– Я стига – възропта Мартин. – Спомням си как тормозеше Патрик, когато срещна Ерика, и виж какво стана с него. Горкият човечец под твоето влияние избърза с детето и я го погледни как се състари поне с десет години.
След което намигна на Патрик, за да му покаже, че се шегува.
– Е, поне знаеш към кого да се обърнеш, ако ти трябва съвет в това отношение – отвърна Патрик добронамерено.
Мартин тъкмо щеше да изръси някаква иронична забележка, когато Ернст и Йоста се сблъскаха на вратата, носейки столовете си. Йоста промърмори нещо сърдито, но пусна Ернст да мине пръв, който се настани насред стаята.
– Доста е тесничко тук – каза Йоста и накара Аника и Мартин да се поотместят.
– На сърце да е широко... – отвърна Аника недоволно.
Мелберг пристигна бавно и тържествено последен и остана прав на прага.
Патрик подреди листовете пред себе си и си пое дълбоко дъх. Изведнъж осъзна цялата отговорност, която лежеше на плещите му – никак не бе лесно да ръководиш разследване на убийство. Не му беше за първи път, но въпреки това се притесняваше. Не обичаше да е в центъра на вниманието и сериозността на задачата му тежеше. Алтернативата беше да остави Мелберг да ръководи случая, но никога не би го допуснал. Не му оставаше нищо друго, освен да започне съвещанието.
– Както вече знаете, съдебният лекар потвърди, че Сара Клинга е жертва на убийство. Момичето наистина се е удавило, но дробовете ѝ са пълни със сладка, а не със солена вода, което означава, че тялото ѝ е било хвърлено в морето. Това, разбира се, вече ви е известно, а подробностите по случая можете да видите в доклада на Педерсен, който Аника е копирала.