И Патрик им подаде купчина с копия, за да си вземат по един екземпляр.
– Можем ли да получим повече информация за водата в дробовете ѝ? Прочетох, че са открили в нея следи от сапун. Може ли да разберем какъв точно? – попита Мартин и посочи доклада.
– Надявам се, че да – отвърна Патрик. – Изпратили са проби от водата в криминалната лаборатория в Стокхолм. Резултатите ще са готови до няколко дни.
– Ами дрехите? – продължи Мартин. – Знаем ли дали е била гола във ваната, или не? Нали можем спокойно да предположим, че е убита във вана?
– За съжаление, нямам отговор на този въпрос. Дрехите ѝ също са изпратени в лабораторията и чакаме резултата.
Ернст премигна с досада, а Патрик го погледна сърдито. Знаеше какви мисли се въртят в главата на колегата му. Ядосваше се, че не той, а Мартин зададе толкова смислени въпроси. Едва ли Ернст някога щеше да разбере, че това разследване изисква задружна работа, а не индивидуално перчене.
– Има ли свидетелства за блудство? – попита Йоста и с това още повече подразни Ернст.
Дори този лентяй успя да измисли актуален въпрос.
– Нямам представа – отговори Патрик. – Затова бих искал да помоля Мартин да провери в архива ни дали наоколо има регистрирани педофили.
Мартин кимна и извади бележника си.
– Все още не сме приключили със семейството – продължи Патрик. – Двамата с Ернст проведохме предварителен разпит веднага след като ги уведомихме, че Сара е била убита. Разговаряхме и с лицето, което бабата на Сара посочи като главен заподозрян.
– Нека да отгатна – подхвърли Аника кисело. – Да не би да става дума за Кай Виберг?
– Да – потвърди Йоста. – Дадох на Патрик цялата документация по случая им през годините.
– Само си губите времето – намеси се Ернст. – Това са пълни глупости. Кай няма нищо общо със смъртта на момичето.
– А, да, забравих, че се познавате – добави Йоста и погледна изпитателно Патрик, за да се убеди дали този факт му е известен.
Патрик му кимна.
– Както и да е – Патрик побърза да прекъсне Ернст, преди да успее да изстреля още някоя реплика. – Ще продължим да разследваме Кай, за да може час по-скоро да го извадим от списъка на заподозрените. Мислех двамата с Ернст да разпитаме учителката ѝ дали знае за някакви проблеми в семейството. Тъй като разполагаме с изключително малко информация, ще се наложи да се допитаме и до местния вестник. Бертил, би ли ми помогнал с това?
Последва тишина и Патрик повиши глас:
– Бертил?
Отново мълчание. Мелберг стоеше подпрян на касата на вратата, зареян в мислите си. Патрик още повече повиши глас и накрая успя да получи отговор.
– Ооо, извинявай, какво каза? – сепна се Мелберг.
Патрик не можеше да повярва, че този човек е началник на цял полицейски участък.
– Само исках да те попитам не би ли могъл да разговаряш с местните журналисти? Кажи им, че става дума за убийство и към кого са насочени подозренията на семейството. Мис-ля, че в този случай се нуждаем от помощта на обществото.
– О, да, разбира се – отвърна Мелберг разсеяно. – Ще се свържа с пресата.
– Добре. Това е всичко за днес – обобщи Патрик и сключи ръце. – Имате ли въпроси?
Никой не се обади и колегите му се изправиха едновременно като по даден сигнал и започнаха да събират нещата си.
– Ернст? – Патрик спря колегата си, когато той вече беше на прага. – Мислех да тръгнем след половин час. Става ли?
– Къде ще ходим? – попита Ернст както винаги троснато.
Патрик си пое дълбоко въздух. Понякога си мислеше дали колегата му изобщо го слуша.
– В училището на Сара. За да говорим с учителката ѝ – натърти Патрик.
– А, да. Добре, след половин час ще съм готов – каза Ернст и му обърна гръб.
Патрик го погледна сърдито. Щеше да даде на партньора си още ден-два, а след това щеше да наруши нареждането на Мелберг и да включи в работата Молин.
Стрьомстад, 1924
Агнес започваше да усеща познатия вкус на скуката. Тайните срещи с любимия продължиха цяла зима и в началото тя се наслаждаваше на всеки миг. Сега обаче студените месеци бяха към края си, а с настъпването на пролетта в душата ѝ назряваше обичайното отегчение. Дори не можеше да разбере какво я беше привлякло толкова силно. Наистина беше хубавец, не можеше да си изкриви душата, но говореше като същински селянин, а и постоянно миришеше на пот. Освен това беше все по-трудно да се измъква нощем без закрилата на тъмнината. Не, трябва да сложи край на това, реши Агнес, седейки пред огледалото в стаята си.