Донагласи тоалета си и слезе долу, за да закуси с баща си. Бе прекарала нощта с Андерш и сега се чувстваше уморена и отпаднала. Целуна баща си по бузата и седна на масата. Взе едно яйце и започна да го бели с безразличен вид. Беше толкова уморена, че ѝ се догади, като усети миризмата му.
– Как си, съкровище? – попита Аугуст притеснено от другия край на голямата маса.
– Малко съм уморена – отвърна дъщеря му жалостно. – Нещо не спах добре.
– Горкичката. – гласът на баща ѝ бе изпълнен със съчувствие. – Хапни малко и иди да си легнеш. Може би е добре да ти запишем час при доктор Ферн. През цялата зима ми се виждаше малко унила.
Агнес не можа да сдържи усмивката си и побърза да я скрие в салфетката. Сведе поглед и каза:
– Да, чувствах се малко по-уморена от обикновено. Сигурно е било поради тъмнината. Ще видиш как ще живна сега с идването на пролетта.
– Хм, ще видим. Помисли си все пак дали не искаш да те прегледа докторът.
– Добре, татко – съгласи се Агнес и се насили да хапне от яйцето.
Това се оказа груба грешка. В мига, в който усети вкуса на сварения белтък в устата си, коремът ѝ изкъркори притеснително, а гърлото ѝ се изпълни с жлъчен сок. Агнес бързо се изправи, хвана се с ръка за устата и изтича към клозета. Едва успя да вдигне капака на тоалетната чиния, преди вчерашната вечеря да се излее от гърлото ѝ като същински водопад. Очите ѝ се насълзиха. Повърна още няколко пъти, преди да посмее да се изправи и да избърше с погнуса устата си. Излезе с треперещи крака, а отвън я чакаше притеснен баща ѝ.
– Миличко, как си?
Агнес само поклати глава и преглътна, опитвайки се да прогони неприятния вкус на стомашен сок в устата си.
Аугуст я прегърна през рамо, поведе я към салона и я настани на дивана. Допря ръка до челото ѝ.
– О, Агнес, цялата си потна. Веднага ще се обадя на доктор Ферн и ще го помоля да те прегледа още днес.
Отмаляла, дъщеря му само кимна, легна на дивана и затвори очи. Нямаше сили за друго. Имаше чувството, че цялата стая се завъртя зад затворените ѝ клепачи.
Струваше ѝ се, че витае в някакъв мистичен свят на сенки, напълно откъснат от реалността. Знаеше, че не можеше да постъпи другояче, но съмненията не спираха да глождят душата ѝ. Дали наистина е взела правилното решение? Ана съзнаваше, че никой не я разбира. Как можа да се върне при Лукас след всички усилия да се освободи от него? Как можа да му прости инцидента с Ема? Върна се, защото това бе единственият начин да оцелеят – тя и децата ѝ. Лукас винаги е бил опасен човек, но преди умееше да се контролира. След раздялата им предишната сдържаност се смени с буйна лудост, сякаш целият му свят се срина. „Лудост“ бе единствената дума, която ѝ идваше на ума за случващото се с него. Ана познаваше тази му страна, усещаше я още от самото начало на връзката им. Може би тъкмо опасната му първичност я привлече така неудържимо тогава. Но сега безумието изплува на повърхността и тя постоянно изпитваше смъртен страх.
Решението ѝ да вземе децата и да го напусне бе само един от факторите, които подхранваха лудостта му. Имаше ред причини, които го накараха да превърти. Главната гордост на Лукас беше работата, но този път и там претърпя несполука. Няколко неуспешни сделки сложиха край на кариерата му. Малко преди да се върне при него, Ана срещна случайно един от колегите му. Той ѝ разказа, че поведението на Лукас било много странно, че посрещал неуспехите си с изблици на ярост и агресия. Дори бил стигнал дотам, че си позволил да блъсне в стената един от най-важните им клиенти, след което веднага бе уволнен. Клиентът дори подал оплакване в полицията и разследването щяло да започне в най-скоро време.
Слуховете за разклатеното му психично здраве я притесняваха, но не това бе причината да се върне при него. Един ден, когато се прибра вкъщи и откри, че Лукас бе изпотрошил всичко в апартамента, осъзна, че няма избор. Ако не му отстъпеше, със сигурност щеше да нарани или нея, или децата. Имаше само един начин да гарантира сигурността на Ема и Адриан – трябваше да държи врага наблизо.
Ана осъзнаваше безнадеждността на ситуацията, но в същото време разбираше, че е попаднала в омагьосан кръг. Беше затворена вкъщи с агресивния си подивял съп-руг, който следеше всяко нейно движение. Принуди я да напусне работата си в аукциона, която ѝ носеше толкова радост и удовлетворение. Пускаше я да излезе само за да напазарува или да прибере децата. Той все още нямаше работа, а и не търсеше. Наложи им се да напуснат просторния апартамент в квартал „Остермалм“ и сега се бяха приютили в тясна двустайна квартира в покрайнините на града. Ана би изтърпяла всичко, само да не бие децата. Самата тя ходеше със синини и охлузвания и тази роля ѝ беше добре позната. Играеше я вече от толкова години, че беше ѝ станала като втора природа. Тя познаваше този живот, а онзи на свобода ѝ се струваше нереален. Най-важното за нея бе децата да не забелязват какво се случва. Дори успя да убеди Лукас да им позволи да продължат да ходят на детска градина. Когато беше с тях, Ана се преструваше, че всичко е наред, но не бе сигурна, че успява да ги заблуди. Поне не Ема, която вече беше на четири години. Момиченцето пощуря от радост, че най-накрая щеше да се върне при татко си, но Ана все по-често улавяше наблюдателния детски поглед.