Патрик забеляза, че Беатрис се замисли над думите му, въпреки първоначалния шок. След малко тя събра сили и отговори:
– Сара беше... как да ви кажа... – жената търсеше най-подходящите думи. – Тя беше изключително енергично дете. Не можеше да стои мирна и понякога в класната стая настъпваше пълен безпорядък. Беше родена за лидер и децата винаги я слушаха. Ако не успеех да ги спра навреме, обръщаха всичко с главата надолу. В същото време... – Беатрис отново се поколеба, сякаш претегляше всяка дума. – В същото време тази нейна енергия беше извор на творчество. Сара имаше вроден талант на художник и изключително естетическо чувство. Не съм срещала дете с по-голямо въображение. Беше невероятно изобретателна във всяко отношение – и в белите, и в работата в час.
Ернст се размърда неспокойно и каза:
– Чухме, че става дума за някакъв по-специфичен проб-лем, от онези неврологичните със съкратени имена.
Несериозният му тон накара Беатрис да го погледне строго. Патрик с удовлетворение отбеляза как колегата му засрамено се сви на стола.
– Да, така е, Сара страдаше от дефицит на внимание. Работехме допълнително с нея. Вече имаме големи познания в тази област и можем да предложим на тези деца нужната помощ, за да могат да се справят с училищната програма.
Думите ѝ прозвучаха като от учебник и на Патрик му стана ясно, че младата жена взема въпроса присърце.
– В какво се изразяваха проблемите на Сара? – попита Патрик.
– Вече ви обясних. Тя беше изключително енергична и понякога получаваше пристъпи на ярост. Но освен това беше невероятно надарена натура. Не беше нито злобна, нито лоша или невъзпитана, както биха си мислили хора, незапознати с тези проблеми. Просто ѝ беше трудно да контролира импулсивността си.
– Как реагираха на поведението ѝ другите деца? – попита Патрик с искрен интерес.
– Различно. Едни не искаха да общуват с нея и я избягваха, други спокойно приемаха пристъпите ѝ и се разбираха отлично. Най-добрата ѝ приятелка беше Фрида Карлгрен. Те дори живеят в съседство.
– Да, ние вече разговаряхме с нея – кимна Патрик и се размърда на малкото столче.
Вече усещаше, че краката му изтръпват, а левият глезен съвсем се схвана. Мислено пожелаваше същото и на Ернст.
– Ами семейството ѝ? – намеси се Ернст. – Дали Сара е имала проблеми вкъщи?
Патрик едва успя да потисне усмивката си, като забеляза как колегата му започна да разтрива глезените си.
– За жалост, не мога да ви помогна. – Беатрис сви устни. Явно не бе свикнала да обсъжда семействата на учениците си зад гърба им. – Срещала съм се с родителите и с баба ѝ само един-два пъти. Сториха ми се почтени и уравновесени хора. Нямаше никакви признаци Сара да има проблеми у дома.
В този миг звънкият училищен звънец оповести края на междучасието и коридорът се изпълни с детски гласове – учениците се връщаха в класните стаи. Беатрис се изправи и им подаде ръка, с което сложи край на разговора. Патрик едва се измъкна иззад чина. С крайчеца на окото си забеляза как Ернст енергично разтрива единия си крак, който очевидно се беше схванал. Сбогуваха се с учителката и закуцукаха навън като двама старци.
– По дяволите, какви неудобни мебели – промърмори Ернст, докато вървяха към колата.
– Да, вече не сме гъвкави като едно време – съгласи се Патрик и с въздишка се настани на шофьорското място.
Стори му се като истински лукс да се облегне на удобната седалка и спокойно да опъне крака.
– Ти може и да не си – изрепчи се Ернст. – Аз не съм мръднал от тийнейджърските си години. Просто не мога дълго да издържа на такива столчета.
Патрик се опита да смени темата на разговора.
– Не научихме нищо ново.
– Мен ако питаш, малката е била същинска фурия – добави Ернст. – Сега хората намират различни извинения, за да оправдаят невъзпитаните си деца. Дефицит на внимание, дрън-дрън. По мое време това се лекуваше с няколко удара с учителската линия, а сега ги тъпчат с лекарства и ги мъкнат по психолози. Пълни щуротии. Нищо чудно, че обществото ни се разпада.
Ернст се загледа мрачно навън и поклати глава.
Патрик си спести коментара. Нямаше смисъл да си хаби думите.
– Пак ли ще я храниш? По наше време им давахме кърма през четири часа – каза Кристина и погледна неодобрително към Ерика, която се бе настанила на фотьойла, за да нах-рани Мая, макар че бяха минали само два часа и половина.
Ерика вече знаеше, че няма смисъл да спори със свекърва си, и се престори, че не я чува. Тя цяла сутрин не млъкна и на Ерика ѝ дойде до гуша. Кристина веднага забеляза, че къщата не е изчистена добре, и сега кръжеше наоколо с прахосмукачката и развиваше любимата си теория, че домашната прах предизвиква астма у малките деца. Преди това демонстративно изми всичките съдове от мивката и даде купища съвети за поддръжката им. Чиниите трябвало да се изплакват веднага след хранене, преди да засъхнат хранителните остатъци. Най-добре, разбира се, било да се измият веднага, за да не се натрупва цяла планина... На Ерика ѝ идеше да заскърца със зъби от яд, но се стараеше да мисли как ще подремне, когато свекърва ѝ изведе детето на разходка. На моменти обаче се чудеше дали всичко това си струва усилията.