Кай едва успя да запази самообладание и просъска.
– Е, тоя път не успя да объркаш полицаите с лъжите си.
– Не бързай толкова. Полицаите имат начин да разберат как е било наистина – отвърна Лилиан злобно.
– Какво искаш да кажеш? – попита Кай, но веднага разбра накъде бие съседката му. – Да оставиш Морган на мира, чуваш ли.
– Едва ли ще се наложи да си отворя устата – каза тя със злорадство. – Полицаите сами скоро ще разберат, че в съседната къща живее луд. А от такъв всичко може да се очаква. Ако те не се досетят, нека прочетат отново оплакванията ми.
– Обвиненията ти срещу него са пълна измислица, сама го знаеш! Морган никога не е стъпвал в къщата ти, нито пък е надничал през прозорците.
– Знам само каквото съм видяла – сопна му се Лилиан. – Всичко е описано в оплакванията ми до полицията. Нека само ги прочетат и веднага ще им стане ясно.
Кай не ѝ отговори. Нямаше смисъл.
Остави яростта да го завладее.
Мартин толкова се бе задълбочил в документите, че чак подскочи, когато чу Патрик да влиза.
– Извинявай, май без малко не ти докарах инфаркт – каза Патрик и се усмихна. – Зает ли си?
– Не, заповядай! – Мартин даде знак с ръка на колегата си да влезе. – Е, как е? Научихте ли нещо повече за семейс-твото от учителя?
– Учителката – поправи го Патрик. – За съжаление, не – добави той и забарабани с пръсти по крака си. – Каза, че не знае за проблеми в семейството на Сара. За сметка на това научихме повече за самата нея. Очевидно е била хиперактивно и доста трудно дете.
– В какъв смисъл? – попита Мартин, който не бе запознат с нашумялата през последните години диагноза.
– Ами как да ти кажа, била е свръхенергична, не я е свъртало на едно място, проявявала е агресия срещу всичко, което не ѝ харесва, трудно се е концентрирала.
– Явно никак не е било лесно да се работи с нея – отбеляза Мартин.
– И аз изтълкувах по същия начин думите на учителката.
– Ти си виждал Сара и приживе. Забелязваха ли се тези неща?
– Ерика я познава по-добре от мен. Аз съм я виждал само няколко пъти набързо и ми се стори доста буйничка, но нищо повече.
– Каква е разликата между АДХД и тази хиперактивност, за която говориш? – попита Мартин. – Хората използват ту единия, ту другия термин за почти идентични ситуации.
– Нямам представа – Патрик сви рамене. – Дори не съм сигурен, че проблемното ѝ поведение има връзка с убийството, но все отнякъде трябва да започнем, нали?
Мартин посочи документите на бюрото си.
– Проверих различните сигнали за блудство през пос-ледните години, но не открих нищо особено. Попаднах на няколко случая на кръвосмешение, но разследванията са прекратени поради липса на доказателства. Спомням си, че само в един от случаите се стигна до съд и присъда. Сещаш ли се за оня баща, който изнасилвал дъщеря си?
Патрик кимна. Рядко се срещаха дела, които оставяха такова неприятно усещане като споменатото от Мартин.
– Да. Делото на Турбьорн Стиглунд, но той още е зад решетките, нали?
– Да, дори се обадих да проверя, но от затвора ме увериха, че не са го пускали дори в отпуск. Така че спокойно можем да го изключим. В останалите случаи става дума за изнасилвания, но на възрастни. Там обаче се появява едно познато име.
Мартин посочи папката, която преди известно време беше на бюрото на Патрик, а сега се оказа в неговия кабинет.
– Надявам се да не ми се сърдиш, че отмъкнах делото за съседската вражда на Флоринови.
– Не, разбира се, защо да ти се сърдя. Предполагам, че намекваш за обвиненията на Лилиан Флорин срещу Морган Виберг?
– Да, тя твърди, че момчето на няколко пъти се е прок-радвало до къщата им и е надничало през прозореца ѝ, когато се преоблича.
– Прочетох го – каза Патрик уморено. – Честно казано, не знам какво да мисля по този въпрос. Твърде съмнително е да е истина. Според мен двамата с Кай просто си разменят измислени обвинения и само губят времето на полицията.
– Да, склонен съм да се съглася с теб. Но в същото време сме длъжни да проверим дали в съседската къща наистина не живее воайор. Знаеш, че повечето от сексуалните престъпници започват именно така.
– Да, знам, но не изглежда много убедително. Да предположим, че Лилиан Флорин казва истината, в което силно се съмнявам. Дори в този случай става дума за човек, който е надничал да гледа възрастна гола жена. Това изобщо не доказва, че Морган проявява сексуален интерес към деца. Не знаем дали Сара е била изнасилена. Съдебният лекар не откри подобни улики по време на аутопсията. Но все пак е добре да се заемем с Морган. Поне да го разпитаме.