– Това може да почака. Първо двамата с Патрик ще поговорим с Кай – каза Йоста с неприсъща за него твърдост, но Лилиан не се задоволи с подобни обещания.
– Ако отново претупате всичко от мързел, вместо да защитите една беззащитна жена, станала жертва на нападение, не си мислете, че ще премълча това. Веднага ще уведомя началника ви, а после, ако е нужно, ще се обърна към вестниците. Това трябва да ви е ясно.
Йоста прекъсна излиянията ѝ с леден глас:
– Никой нищо няма да претупа, Лилиан, но сега ще нап-равим следното. Първо ще поговорим с Кай и едва след това ще се заемем с формалностите. Ако имате възражения, можете веднага да се обадите на началника ни Бертил Мелберг и да се оплачете. Иначе ще трябва да изчакате да разпитаме обвиняемия.
След кратка вътрешна борба Лилиан реши да отстъпи.
– Щом е така, отивам да се обадя на Ева, но да знаете, че ви чакам да се върнете – промърмори тя сърдито и тръшна демонстративно вратата след тях толкова силно, че ехото се разнесе из цялата улица.
– Какво мислиш? – попита Патрик, учуден, че тъкмо Йоста бе успял да ѝ затвори устата.
– Не знам.... – отвърна той. – Но нещо... ме притеснява.
– И аз имам същото чувство. Друг път случвало ли се е Кай да се нахвърля срещу нея?
– Не, иначе със сигурност щяхме да разберем начаса. От друга страна, досега не са го обвинявали в убийство.
– Да, прав си – съгласи се Патрик. – Но въпреки това той не прилича на човек, който би налетял на бой. По-скоро е от хората, които винаги са готови да те препънат.
– Да, склонен съм да се съглася. Но нека чуем какво ще ни каже.
– Да, така е най-добре – каза Патрик и почука на вратата.
Стрьомстад, 1924
Когато баща ѝ влезе в стаята, сърцето на Агнес се сви. Нещо не беше наред. Нещо наистина не беше наред. След последния им разговор Аугуст сякаш се бе състарил с двайсет години. Сигурно тя е на смъртно легло, нищо друго не би могло така да съсипе баща ѝ.
Агнес събра смелост и се приготви да понесе мъжествено страшната новина. Но явно имаше нещо друго. В очите на баща ѝ нямаше загриженост, както бе очаквала, а само черна изгаряща ярост. Това, меко казано, бе странно, защо ще е ядосан, ако тя наистина е смъртно болна?
Въпреки ниския си ръст, Аугуст се надвеси заплашително над леглото ѝ и Агнес инстинктивно си придаде още по-жален вид. Този трик винаги помагаше, но сега, кой знае защо, никак не подейства и тревогата в гърдите ѝ нарасна. Изведнъж една мисъл прониза съзнанието ѝ. Но не, това бе невъзможно.
Съмнението продължи безмилостно да гризе сърцето ѝ. А когато видя как баща ѝ се опитва да каже нещо, но от парализираните му от вълнение гласни струни не се откъсва нито звук, Агнес осъзна, че страхът ѝ е напълно основателен.
Бавно се сви по-дълбоко под одеялото, а когато дланта на баща ѝ се стовари тежко върху бузата ѝ и парещата болка се разля по лицето ѝ, тя разбра, че това бе истинската причина за яростта му.
– Ти, ти... – заекваше Аугуст и отчаяно се опитваше да намери точните думи. – Ти, развратница такава! Кой... какво? – продължи да крещи несвързано той, а свитата на кравай Агнес забеляза как баща ѝ преглъща, опитвайки се да изговори непослушните думи.
Никога досега не бе виждала пълничкия добродушен Аугуст в такова състояние и това я плашеше.
Агнес усещаше също, че към страха ѝ се примесва и объркване. Как е могло да се случи? Нали бяха взели всички предпазни мерки и винаги навреме прекъсваха половия акт. И през ум не ѝ минаваше, че може да изпадне в подобна беда. Беше чувала за други момичета, забременели погрешка, но винаги презрително си бе мислила, че тези глупачки не са били достатъчно внимателни и са оставяли мъжете да свършат в тях.
А ето че сега самата тя е в ролята на такава глупачка. Трескаво затърси някакво решение. Досега всичко се бе нареждало благополучно. И този път щеше да намери изход. Трябваше просто да обясни на баща си и да го накара да разбере, както винаги досега. Наистина за първи път изпадаше в подобна сериозна ситуация, но тя през целия си живот беше свикнала той да ѝ се притичва на помощ и да отстранява всички пречки по пътя ѝ. И сега трябваше да постъпи така. Усети как спокойствието се завръща след първоначалния шок. Със сигурност щеше да се намери изход. Баща ѝ ще се посърди, но накрая ще ѝ помогне. Нали има места, където жените се обръщат при подобна неприятност, стига да разполагат с достатъчно средства, а на нея в това отношение определено ѝ беше провървяло.
Доволна от своя план, Агнес понечи да отвори уста, за да започне да обработва баща си, но преди да успее да изрече и една дума, следващата плесница на Аугуст се стовари звучно върху бузата ѝ. Агнес го гледаше и не вярваше на очите си. Тя никога не би предположила, че баща ѝ ще вдиг-не ръка срещу нея, а ето че сега я зашлеви вече два пъти. Несправедливото му отношение предизвика у нея пристъп на гняв, тя се надигна в леглото, за да му поиска обяснение. Шляп! Третата плесница се стовари върху неизстиналата ѝ от болката буза, а очите ѝ се напълниха с ядни сълзи. Как смее така да се държи с нея! Агнес се отпусна безнадеждно на възглавниците, устремила отчаян и изпълнен с недоумение поглед към баща си, когото смяташе, че добре познава. Но човекът, който стоеше пред нея, беше напълно непознат.