След малко почука силно на вратата и влезе. Изтри обувките си доколкото можа, но дрехите му бяха прашни, а лицето и ръцете почернели от мръсотия. Но щом са го извикали, без да го предупредят, не може да очакват да изглежда другояче. Андерш събра кураж и тръгна след мъжа, който го поведе към кабинета на директора.
Сърцето му се сви, когато влезе в стаята. Веднага разбра, че срещата няма нищо общо със статуята. Очакваше го далеч по-сериозен разговор.
Вътре бяха само трима души. Зад бюрото той видя директора, в един от ъглите със сведен надолу поглед седеше Агнес, а третият, непознат човек, го наблюдаваше с нескрито любопитство.
Андерш не знаеше как да постъпи, направи няколко крачки напред и застана мирно. Каквото и да последваше, трябваше да се държи като истински мъж. Рано или късно, щяха да се озоват в тази ситуация. Би предпочел само той да избере кога да се случи.
Потърси погледа на Агнес, но тя не вдигна глава и упорито продължи да гледа обувките си. Сърцето му се свиваше от жалост към нея. Сигурно ѝ бе ужасно тежко. Но важ-ното е, че те се обичаха и трябваше само да изчакат бурята да се поуталожи, за да започнат да градят живота си заедно.
Андерш извърна поглед от Агнес и огледа спокойно мъжа зад бюрото. Изчака той пръв да започне. Последва минута мълчание, която му се стори като цяла вечност. Времето сякаш спря. Най-накрая Аугуст заговори с леденостуден глас.
– Доколкото разбирам, двамата с дъщеря ми сте се срещали тайно.
– Да, бяхме принудени да се крием – отвърна Андерш спокойно. – Но искам да ви уверя, че намеренията ми по отношение на Агнес са изключително сериозни – продължи той твърдо.
Стори му се, че по лицето на Аугуст пробяга мимолетно учудване. Явно не е очаквал такъв отговор.
– Я виж ти! – Аугуст се прокашля, за да спечели малко време и да успее да реши как да реагира. След това отново го обзе ярост. – Как точно си го представяш? Богато момиче и беден каменоделец. Трябва да си пълен глупак, ако вярваш, че това е възможно?
Подигравателният му тон поколеба увереността на Андерш. Наистина ли беше пълен глупак? Предишната му решителност се изпари под натиска на чуждото презрение и той изведнъж осъзна колко наивно прозвучаха думите му. От самото начало беше ясно, че това е невъзможно. Усети как сърцето му се разби на хиляди парчета и потърси пог-леда на Агнес. Нима това е краят? Дали щеше да я види някога отново? Но тя все така не вдигаше очи.
– Ние с Агнес се обичаме – промълви той тихо, като осъден на смърт, който за последен път се опитва да се защити.
– Познавам дъщеря си много по-добре от теб, младежо. Дори по-добре, отколкото тя мисли. Не мога да отрека, че съм я разглезил и съм ѝ позволявал повече от необходимото, но тя е амбициозно момиче и никога не би пожертвала бъдещето си заради някакъв прост работник.
Думите жегнаха Андерш. Изпита желание да извика, че това не е истина. Че познава друга Агнес. Неговата любима беше мила и добра и го обичаше също толкова силно, колкото той нея. Затова беше готова на пълна саможертва в името на съвместното им бъдеще. Погледна я настойчиво, сякаш очакваше, че силата на волята му ще я подтикне да вдигне глава и да го защити пред баща си, но тя остана мълчалива и студена. Земята се разтресе под краката на Андерш. Не само защото губеше Агнес, но губеше и работата си.
Аугуст отново взе думата. Явно усети болката на Андерш зад изпълнените с гняв очи.
– Впрочем сега всичко се промени. При нормални обстоятелства никога не бих допуснал дъщеря ми да се задоми с един каменоделец, но вие ме поставихте пред свършен факт.
Андерш се обърка. Какво означаваше това?
Аугуст забеляза недоумението му и продължи.
– Мда, дъщеря ми чака дете. Двамата трябва да сте пълни идиоти, за да не предвидите тази възможност.
Андерш остана без дъх. Беше готов да се съгласи с бащата на Агнес. Наистина бяха пълни идиоти, щом не предвидиха подобна възможност. Досега беше напълно убеден, че двамата с Агнес бяха взели всички необходими мерки, за да се предпазят. Изведнъж целият му живот се преобърна. Ураган от емоции се разрази в душата му и го накара да се чувства още по-объркан. От една страна, беше щастлив, че Агнес носеше детето му, но от друга, се срамуваше от баща ѝ и разбираше гнева му. Той самият също би побеснял, ако някой постъпеше така с дъщеря му. Андерш зачака напрегнато продължението.
Аугуст продължи със скръбен глас, без дори да погледне Агнес.
– Има само едно разрешение на проблема. Двамата трябва да сключите брак и затова днес повиках магистрата Флеминг. Той ще ви венчае, а след това ще обсъдим формалностите.
Агнес за първи път вдигна глава. За свое огромно учудване Андерш не съзря в очите ѝ онова щастие, което изпитваше самият той, а само дълбоко отчаяние. Любимата му се обърна към баща си с умолителен глас: