Патрик и Йоста седнаха внимателно на края на леглото. То се разклати и лицето на Стиг се изкриви в мъчителна гримаса. Патрик побърза да му се извини, притеснен да не са му причинили болка. Стиг само махна с ръка.
Патрик се изкашля.
– Моля, приемете искрените ми съболезнования за загубата на внучето ви.
Гласът му отново прозвуча с оня безличен официален тон, който той така ненавиждаше.
Стиг затвори очи и се опита да събере сили, за да отговори. Думите на полицая пробудиха горчивите чувства в душата му, които той се опита да заглуши.
– Формално погледнато, Сара не беше мое внуче. Истинският ѝ дядо, бащата на Шарлот, почина преди осем години, но аз я обичах искрено като моя родна. Израсна пред очите ми от мъничко бебенце до... – думите заседнаха в гърлото му – последния ден.
Той затвори очи и след като се поуспокои, отново ги погледна.
– Разговаряхме с останалите членове на семейството, за да разберем какво се е случило онази сутрин, но бих искал да ви попитам дали сте чули нещо по-особено? Знаете ли например кога Сара е излязла сутринта?
Стиг поклати глава.
– Вземам силни приспивателни и обикновено не се събуждам преди десет, а по това време вече... я е нямало.
Стиг отново затвори очи.
– Когато попитахме съпругата ви дали някой би могъл да желае злото на Сара, тя спомена съседа ви Кай Виберг. Какво мислите за това?
– Нима Лилиан е обвинила Кай за смъртта на Сара?
Стиг ги погледна с учудване.
– Не директно, но намекна, че той има мотив да навреди на семейството ви.
От гърдите на Стиг се изтръгна дълбока въздишка.
– Никога не можах да разбера тези двамата, но враждата им води началото си още преди аз да се появя в живота на Лилиан. И Ленарт беше още жив по това време. Ако трябва да съм напълно честен, дори не знам кой започна пръв, а Лилиан не по-малко от Кай разпалваше тази вражда. Опитвам се да стоя настрани, доколкото е възможно, но никак не ми е лесно. – Стиг поклати глава. – Не разбирам защо продължават да я подклаждат. Винаги съм смятал съпругата си за добра и състрадателна жена, но със семейството на Кай тя се държи като безумна. Знаете ли, понякога даже ми се струва, че това им доставя удоволствие, сякаш тази вражда е главната цел в живота им. Знам, че звучи налудничаво. Та кой нормален човек би се подложил доброволно на подобен стрес, да ходи по съдилища и тъй нататък? Да не говорим колко скъпо ни струва. Кай е доста заможен, но ние с Лилиан сме пенсионери и не сме богати... Не разбирам как е възможно да продължават да враждуват по този начин?
Въпросът беше риторичен и Стиг не очакваше отговор.
– Стигало ли се е до физическа разправа някога между тях двамата? – попита Патрик с интерес.
– Не, боже опази – изрече Стиг убедено. – Не са чак толкова луди.
После се разсмя.
Патрик и Йоста се спогледаха.
– Но вие сте чули, че Кай е идвал днес у вас.
– Нямаше как да не чуя. Вдигнаха страшна олелия. Кай се развика и не искаше да си отива, но Лилиан го изхвърли като мръсно коте. – После погледна към Патрик. – Не мога да ги разбера някои хора. Каквото и да се е случило между него и Лилиан, би трябвало да прояви поне малко човешко съчувствие. Имам предвид Сара...
Патрик бе склонен да се съгласи, че събитията от пос-ледните няколко дни говореха за липса на съчувствие, но за разлика от Стиг, не искаше да хвърли цялата вина върху Кай. Поведението на Лилиан също бе ужасно неуважително. Обзе го неприятно подозрение, което се опита да потвърди със следващия си въпрос.
– Видяхте ли Лилиан след посещението на Кай?
Полицаят затаи дъх.
– Разбира се – отвърна Стиг, учуден, че Патрик го пита подобно нещо. – Донесе ми чай и ми разказа колко нагло се е държал Кай.
Патрик започна да се досеща защо Лилиан бе толкова притеснена, когато те поискаха да говорят със съп-руга ѝ. Беше забравила за него, което се оказа груба грешка.
– Забелязахте ли нещо различно във външния ѝ вид? – продължи Патрик.
– Различно? Какво искате да кажете? Беше доста възбудена, нищо повече.
– Нямаше ли следи от удар по лицето?
– Удар по лицето? Не, в никакъв случай. Кой твърди подобно нещо?
Стиг изглеждаше объркан и Патрик дори го съжали.
– Лилиан обвинява Кай, че я е ударил. Дори ни показа следи от побой, включително и по лицето.
– Но по нея нямаше никакви следи, след като Кай си тръгна. Не разбирам...
Стиг се размърда неспокойно в леглото и на лицето му отново се изписа болка.