– Не можеш ли поне веднъж да си държиш езика зад зъбите!
Лилиан се надвеси страховито над него, а злобният ѝ тон прониза мозъка му като с метално острие.
– Но, мила, аз казах само...
– Истината! Това ли ще ми кажеш! Че си казал истината! Какъв късмет, че по света все още има справедливи хора като теб, Стиг. Честни и праведни, които, без да мигнат, поставят жена си в идиотско положение. А аз си мислех, че си на моя страна!
По лицето му се изля дъжд от слюнка и Стиг не можеше да познае изкривената ѝ физиономия.
– Ама аз винаги съм на твоя страна, Лилиан. Просто не знаех...
– Не знаел! Всичко ли трябва да ти обяснявам, проклети глупако!
– Но ти нищо не ми каза... А и полицаите ми наговориха куп глупости, искам да кажа, ти едва ли би си измислила подобно нещо.
Стиг се мъчеше отчаяно да намери някаква логика за връхлетялата я ярост. Едва сега забеляза на лицето на жена си петно, което вече беше започнало да придобива синьо-лилав оттенък. Погледът му изведнъж стана по-строг и той се вгледа изпитателно в нея.
– Каква е тази синина на лицето ти, Лилиан? Предишния път, когато идва при мен, я нямаше. Да не би полицаите да казаха истината? Излъга ли, че Кай те е ударил? – гласът му бе изпълнен с недоверие, но забеляза как Лилиан посърна. Това беше достатъчно. – Как ти дойде на ума да направиш такава глупост?
Сега ролите им се размениха. Стиг заговори рязко, а Лилиан се сви на ръба на леглото и закри лицето си с ръце.
– Не знам, Стиг. Сега разбирам, че беше глупаво, но просто исках да ги накарам да започнат да разследват семейството му. Сигурна съм, че по някакъв начин са замесени в смъртта на Сара! Откога ти повтарям, че този мъж няма никакви задръжки? А ненормалният му син непрекъснато се вре по храстите да ме наблюдава! Защо полицаите не предприемат нищо!
Тялото ѝ се разтресе в ридания, а Стиг с последни сили преглътна болката, надигна се и прегърна плачещата си жена. Погали я успокоително по гърба, но погледът му остана тревожен.
Когато Патрик се прибра вкъщи, Ерика седеше сама на тъмно, потънала в мислите си. Кристина беше извела Мая на разходка, а Шарлот отдавна си бе тръгнала. Думите на приятелката ѝ я притесниха.
Чу го да отваря вратата и стана да го посрещне.
– На тъмно ли седиш?
Той остави пликовете с продукти на кухненския плот и запали лампите. Светлината я заслепи, едва след няколко секунди тя свикна с нея, седна тежко на стола и се загледа как мъжът ѝ вади покупките.
– Колко е хубаво вкъщи! – възкликна Патрик щастливо и се огледа. – Добре, че мама има възможност да идва да ни помогне от време на време – продължи той, без да забелязва недоволния поглед на Ерика.
– О, да, просто прекрасно – отвърна тя кисело. – Сигурно чувството да се прибереш поне веднъж в подреден и изчистен дом е неповторимо!
– Да, наистина! – потвърди Патрик, като все още не можеше да разбере, че сам си копае гроба.
– Ами защо тогава не си останеш вкъщи да продължиш да поддържаш този прекрасен ред! – изкрещя Ерика.
Внезапният вик го накара буквално да подскочи. Обърна се към нея и я изгледа учудено.
– Какво толкова казах?
Ерика мълчаливо стана от стола и излезе. Понякога беше такъв глупак. Щом не разбира, тя няма намерение да му обяснява.
Върна се в тъмната дневна и се загледа през прозореца. Времето навън беше в унисон с душевното ѝ състояние – сиво, буреносно и студено. Изпълнено с измамни мигове на покой, следвани от буйни пориви на вятъра. По лицето ѝ се търкулнаха сълзи. Патрик седна до нея на дивана.
– Извинявай, държах се като глупак. Сигурно не ти е лесно с майка ми.
Ерика усети как брадичката ѝ се разтрепери. Беше толкова уморена да плаче. Сякаш само това правеше през последните няколко месеца. Ако беше поне малко по-подготвена за това, което я очакваше! Винаги си е мислела, че ролята на майка ще изпълни дните ѝ с божествена радост, което изобщо не съответстваше на сегашното ѝ емоционално състояние. В най-мрачните си мигове дори мразеше Патрик, че не споделя чувствата ѝ.
Той сякаш прочете мислите ѝ и каза:
– Наистина бих искал да си разменим местата. Но няма как да стане, така че не се прави на силна и сподели с мен как се чувстваш. Може би си струва да поговориш и с някой друг, с някой професионалист? Сигурно биха ни помогнали от детската консултация.
Ерика енергично поклати глава. Депресията ѝ трябва да премине от само себе си. Сигурна беше. А пък имаше и много по-тежки случаи от нейния.