– Днес за малко се отби Шарлот – съобщи Ерика.
– Как е тя? – попита Патрик тихо.
– В известен смисъл по-добре. – След като се поколеба, попита: – Има ли някакъв напредък по техния случай?
Патрик се облегна назад, въздъхна дълбоко и каза:
– За съжаление, не. Още дори не знаем откъде да започнем. На всичкото отгоре шантавата майка на Шарлот, изглежда, е много по-загрижена от съседската си вражда, отколкото от разследването. Щеше да ни е по-лесно, ако се опитваше да ни помогне.
– Какво се е случило? – полюбопитства Ерика.
Патрик ѝ разказа накратко за събитията от днешния ден.
– Нима мислиш, че някой от семейството на Сара има отношение към нейната смърт? – учуди се Ерика.
– Не, не мисля. Освен това имат сигурно алиби за онази сутрин.
– Така ли? – възкликна Ерика.
Патрик искаше да я попита какво има предвид, но в това време се отвори външната врата и Кристина влезе с Мая на ръце.
– Не мога да разбера какво сте направили с това дете – започна да мърмори тя. – Не спря да плаче през целия път до къщи и така и не успях да я успокоя. Така е, като непрекъснато я носите на ръце. Съвсем сте я разглезили. Двамата със сестра ти никога не сте ревали така...
Патрик взе Мая, с което прекъсна тирадата ѝ, а Ерика позна по плача на детето, че е гладно, и с въздишка седна на фотьойла, разкопча сутиена си и извади от чашката му подгизналата от мляко подплънка. Ето че пак дойде време за познатата процедура...
Моника усети някакво напрежение още щом влезе в къщата. Въздухът сякаш беше пропит от яростта на Кай и тя изведнъж изпита ужасна умора. Какво се беше случило пък сега? Вече едва понасяше холеричния му характер, но откакто го помнеше, той винаги е бил такъв. Бяха заедно от тийнейджърските си години, но пламенният му темперамент тогава ѝ се струваше привлекателен. Спомените ѝ вече бяха започнали да избледняват. Не че това имаше някакво значение. Така се стече животът ѝ. Тя забременя и се ожениха, роди се Морган и дните се изнизаха един след друг. Съпружеският им живот беше мъртъв вече от години и те дори не деляха една спалня. Свързваше ги единствено навикът, усещането за позната сигурност. Понякога се замисляше за развод. Дори веднъж, преди двайсетина години, си беше събрала куфара и искаше да избяга, като вземе Морган. Но изведнъж се сети, че трябва да приготви вечеря на Кай, да изглади ризите му и да пусне пералнята, за да не оставя купчина мръсни дрехи след себе си. Докато се усети, беше разопаковала куфара.
Моника тръгна към кухнята – знаеше, че ще го намери там, както всеки път когато е ядосан. Може би защото от там наблюдаваше обекта на своята омраза. Ето и сега беше отместил леко завеската и се взираше в съседската къща през пролуката.
– Здравей – каза Моника, но не получи цивилизован отговор.
Вместо да я поздрави, той я посрещна с яростна тирада.
– Знаеш ли какво направи вещицата днес? – Кай не очакваше отговор, а и Моника знаеше, че няма смисъл да пита. – Изпрати тук полицаите с обвинението, че съм ѝ нанесъл побой! Насинила се сама и твърдяла, че съм я бил. Пълна откачалка!
Моника влезе в кухнята, твърдо решена, че няма да му позволи отново да я въвлече в разприте си, но тази история надхвърли всичките ѝ очаквания. Гневът неволно се надигна в гърдите ѝ.
– Но ти нали не си ѝ посягал? Защото понякога доста се палиш... – попита го Моника, за да заглуши притеснението си.
Кай я погледна така, сякаш е загубила ума си.
– Какво, по дяволите, говориш? Наистина ли смяташ, че като последен глупак ще ѝ дам подобен коз! Не че не бих искал да я напердаша, но съм напълно наясно как тя ще се възползва от това! Вярно, отбих се у тях и ѝ казах в лицето каквото мисля за нея, но и с пръст не съм я докоснал!
Моника разбра, че той казва истината, и хвърли изпълнен с омраза поглед към съседската къща. Кога най-сетне ще ги остави на мира!
– Е, и какво стана? Повярваха ли ѝ?
– Не, слава богу. По някакъв начин са разбрали, че лъже. Смятаха да говорят със Стиг и сигурно той им е казал нещо. Провървя ми, че този път ми се размина.
Моника седна срещу мъжа си. Лицето му пламтеше, а пръстите му барабаняха гневно по масата.
– Не е ли крайно време да се откажем от борбата и да се преместим? Не може да продължава така.
Тя не за първи път се обръщаше към него с подобна молба, но той винаги ѝ отвръщаше с една и съща решителност и твърдост.
– И дума да не става. Няма да ѝ позволя да ме прогони от дома ми. Няма да ѝ доставя подобно удоволствие.
За по-голяма убедителност Кай удари с юмрук по масата, макар че нямаше нужда. Всичко това Моника беше чувала и преди и знаеше, че няма смисъл да настоява. А ако трябваше да е напълно честна, и тя самата не искаше да позволи на Лилиан да излезе победителка. Особено след клеветите ѝ по адрес на Морган.