– Докторът се освободи – съобщи им сестрата и ги поведе към кабинета на Никлас.
Той седеше зад претрупаното си бюро. Изглеждаше измъчен. Изправи се да ги посрещне с протегната ръка и доброжелателна усмивка, но в очите му се четеше тревога.
– Да не би да има нещо ново в разследването?
Патрик поклати глава.
– Работим усилено, но засега не разполагаме с много. Но и това ще стане – продължи той за успокоение.
Но в същото време съмнението в душата му нарастваше. Изобщо не беше сигурен, че този път щяха да успеят.
– С какво мога да ви помогна? – попита Никлас уморено и прокара ръка през русата си коса.
Патрик неволно си помисли, че този мъж беше като слязъл от корицата на някой от любовните романи за влюбени сестри и красиви доктори. Дори сега излъчваше невероятен чар, а Патрик само можеше да предполага как ли въздейства на жените. Ерика му беше споменала, че заради това бракът му с Шарлот е страдал през годините.
– Искаме да ви зададем няколко въпроса за понеделник сутринта – каза Патрик, докато Ернст мълчеше навъсено и игнорираше опитите му да го включи в разговора.
– Така ли? – отзова се Никлас с привидно безразличие, но Патрик забеляза безпокойство в очите му.
– Казахте, че сте били на работното си място.
– Да, тръгнах за работа както обикновено в осем без петнайсет – потвърди Никлас, но гласът му леко трепна.
– Точно това не можем да разберем – продължи Патрик и за пореден път се опита да накара Ернст да се включи в разговора. Колегата му обаче продължи да се инати, загледан към паркинга. – През въпросната сутрин в продължение на два часа правехме опити да се свържем с вас, но вас ви нямаше. Бихме могли да попитаме сестрата – каза Патрик и махна с ръка към вратата. – Предполагам, че записва часовете ви и знае къде сте били тогава.
Никлас се размърда неспокойно на стола, а по слепоочията му избиха капчици пот. Въпреки това се стараеше да запази привидно спокойствие и очевидно успя. Патрик се порази от невъзмутимия му и самоуверен тон.
– Да, сега си спомних. Взех си половин ден отпуск, за да огледам няколко къщи за продан. Не споменах на Шарлот, защото мислех да я изненадам.
Обяснението му прозвуча напълно правдиво, но Патрик усети напрежение в спокойния му глас. Не му повярва нито за миг.
– Бихте ли били по-конкретен. Кои къщи разгледахте?
Никлас се насили да се усмихне и изглежда, търсеше начин да спечели малко време.
– Трябва да си помисля. Не си спомням точно – заусуква го той.
– Едва ли има толкова много къщи за продан, че да не помните поне в кой квартал сте били?
Патрик продължи да го притиска с въпросите си и успя да го изнерви. Каквото и да е правил през въпросната сутрин, със сигурност не е бил на оглед на къщи.
Последва продължително мълчание. Без съмнение Никлас търсеше начин да намери спасение. Патрик забеляза как изведнъж силите му го напуснаха и той посърна. Може би най-сетне ще успеят да разберат нещо от него.
– Аз... – подхвана Никлас, но гласът му го подведе. – Не искам Шарлот да разбере – едва промълви той накрая.
– Не можем да ви обещаем нищо. Истината обикновено, рано или късно, излиза наяве, така че е по-добре да представите своята версия, вместо да я научаваме от другаде.
– Но как не разбирате. Ако Шарлот научи, това ще я съсипе...
Гласът му отново секна. И макар вече да се досещаше накъде бие Никлас, Патрик неволно изпита към него състрадание.
– Както вече казах, не мога да ви обещая.
Патрик изчакваше Никлас да преодолее страха си и да продължи. В съзнанието му изникна споменът за добрата мила Шарлот и съчувствието се смени с неприязън. Понякога се срамуваше заради принадлежността си към мъжкия пол.
– Аз... – Никлас се прокашля. – Имах среща.
– С кого? – попита Патрик, който беше изгубил надежда да привлече на помощ Ернст.
Обаче той вече беше отместил поглед от прозореца и наблюдаваше Никлас с нескрито любопитство.