– Както ви казах и преди, водата в дробовете ѝ е сладка, а химичният анализ показва, че е от водопровода на Фелбака. За съжаление, не са успели да определят марката на сапуна.
– Мда, това не ни помага особено – въздъхна Патрик недоволно и усети как нещата отново му се изплъзват от ръцете.
– Не и това, което се отнася до находката в дробовете – произнесе Педерсен някак загадъчно.
Патрик се напрегна.
– Има ли още нещо?
– Да, но не знам какво означава – отвърна съдебният лекар. – Анализът на съдържанието на стомаха потвърждава описаната от семейството закуска, но – Педерсен направи кратка пауза, а Патрик едва не извика от нетърпение – са открили нещо странно. Изглежда, момичето се е нагълтало с пепел.
– Пепел? – изненада се Патрик.
– Да – потвърди Педерсен, – и тъй като е намерена в стомаха, от лабораторията са решили да тестват още веднъж водата от дробовете ѝ и открили и там малки количества пепел. Както знаеш, първоначалният анализ не показа нищо подобно.
– Но как се е нагълтала с пепел? – попита Патрик и забеляза с крайчеца на окото си как Ернст подскочи и се вторачи в него.
– Не можем да кажем нищо определено, но след като прегледах повторно протокола от аутопсията и лабораторните анализи, стигнах до извода, че пепелта е вкарана насилствено през устата. Открихме малки количества дори в гърлото и устата ѝ, макар че водата вероятно е отмила по-голямата част.
Патрик не каза нищо, но в главата му се завъртяха рой мисли. Защо му бе на някого да кара момичето да яде пепел? Опита се да се съсредоточи и да помисли има ли други въпроси.
– Как е попаднала пепелта в дробовете, ако са я накарали да я гълта?
– Моята хипотеза е, че част от пепелта е влязла в кривото гърло, когато са я накарали да гълта. Ако по това време Сара е била във ваната, е възможно малко количество да се е изсипало във водата и да е навлязло в дробовете на момичето при удавянето.
Кошмарната сцена възникна в съзнанието на Патрик. Представи си как Сара седи във ваната, докато някаква непоз-ната страшна фигура ѝ тика шепа пепел в устата, а след това затиска носа и устата ѝ, за да я накара да преглътне. После същите ръце натискат главата ѝ под водата, докато отдолу не спрат да се издигат мехурчета въздух и тялото не се отпусне.
Откъм гората се чу някакво шумолене и прекъсна тягостното мълчание. Патрик попита тихо Педересен:
– Бихте ли изпратили резултатите по факса?
– Вече ги изпратих. От лабораторията ще направят някои допълнителни анализи на пепелта с надеждата да открият нещо полезно за разследването. Казаха, че са искали да ни съобщят резултатите колкото се може по-бързо, затова решили да не чакат последните изследвания.
– Правилно. А кога ще могат да кажат повече за пепелта?
– В средата на следващата седмица, най-вероятно – каза Педерсен и добави: – Как върви? Напредвате ли?
Бе доста необичайно съдебният лекар да разпитва за хода на разследването, но Патрик не се изненада. Смъртта на Сара развълнува мнозина, дори и най-коравосърдечните. Замисли се за секунда, преди да отговори.
– Страхувам се, че не. Ако трябва да съм напълно честен, не разполагаме с много. Надявам се това, което ми казахте, да пораздвижи нещата. Засега не зная как, но резултатите от анализа са толкова странни, че ще повлияят на следствието.
– Да се надяваме – окуражи го Педерсен.
След като Патрик и Ернст обсъдиха чутото, в колата отново настъпи тишина. Отвън храстите продължаваха да шумолят. Патрик дори си помисли дали срещу тях няма да изскочи някой лос, но вероятно сред рижите есенни листа играеха птички или катерички.
– Не мислиш ли, че е време да огледаме банята на семейство Флорин?
– Не трябваше ли да го сторим отдавна? – попита Ернст.
– Може би – отвърна Патрик ядосано, съзнавайки, че колегата му е прав. – Но не го сторихме. По-добре късно, отколкото никога.
Ернст премълча. Патрик извади мобилния си телефон и се обади, за да осигури заповед за обиск и да извика техниците от Удевала. В ушите му още звучаха думите на Ернст, докато се опитваше да ускори процедурата. Обещаха му да дойдат още същия следобед.
Патрик с въздишка запали колата и даде заден ход. Не можеше да спре да си мисли за пепел. И смърт.
Фелбака, 1924
Мразеше живота си. Дори повече отколкото предполагаше, когато се преселваше в новата си къща. И в най-необузданата си фантазия Агнес не би могла да си представи такава бедност и мизерия. Не стига това, но и тялото ѝ се изду като балон и я караше да се чувства грозна и тромава. В летните жеги постоянно се потеше, а добре поддържаната ѝ коса сега висеше на сплъстени кичури. Най-силно мечтаеше съществото, което я накара да се превърне в подобно отблъскващо чудовище, да напусне тялото ѝ. Но в същото време мисълта за раждането я изпълваше с ужас.