– Колкото по-рано, толкова по-добре – побърза да се съгласи Мартин.
Всъщност се надяваше да получи информацията по телефона, но не му пречеше да отиде и до Стрьомстад.
– Тогава да се видим след около четирийсет и пет минути?
– Добре – потвърди Мартин. После му хрумна да попита: – Да купя ли нещо за обяд?
– Да, защо не? Един вид бонус, дето плащам данъци. Шегувам се – побърза да добави тя, притеснена, че полицаят може да я разбере погрешно.
– Няма страшно – засмя се Мартин. – Имате ли някакви предпочитания относно храната, която ще платя с парите на данъкоплатците?
– Нека да е нещо по-леко. За предпочитане салата. Повечето хора пазят диета преди лятото, но аз съм все наопаки. Искам да се вталя за зимата.
– Значи, салата – каза Мартин и приключи разговора.
Взе якето си и преди да излезе, мина през стаята на Йоста.
– Слушай, ще трябва да отменим обяда. Заминавам за Стрьомстад, за да поговоря с Ева Нестлер, психоложката, която ни консултира. – Йоста направи такава физиономия, че Мартин побърза да добави: – Разбира се, ако искаш, можеш да дойдеш с мен.
Йоста се подвоуми дали да не приеме предложението, но в това време навън се изля такъв пороен дъжд, че той поклати глава.
– Не, в никакъв случай. Ще си остана тук. Ще се обадя на Патрик и Ернст да ми донесат нещо за хапване.
– Добре, както искаш. Аз ще тръгвам тогава.
Йоста вече се беше обърнал гърбом и дори не му отговори. Мартин се поколеба за миг на изхода, но вдигна яката на якето си и се затича към колата. Измокри се до кости, макар че тя беше съвсем наблизо.
След половин час вече паркираше на крайбрежната улица на няколко крачки от работата на Ева. Офисът ѝ се намираше в сградата на полицейското управление на Стрьомстад. Мартин си помисли, че имат много общи неща в работата. На полицаите все по-често им се налагаше да прибягват до услугите на психолог, например в случаите на телесно насилие, когато жертвите се нуждаеха от професионална помощ след приключване на разследването. В общината нямаше други психолози, освен Ева и тя се ползваше с репутацията на много квалифициран специалист. Патрик говореше за нея със суперлативи и Мартин се надяваше тя да успее да му помогне.
Всъщност не беше съвсем сигурен защо я потърси. Морган не беше заподозрян, но странното му поведение толкова го впечатли, че поиска да научи повече. За първи път чуваше за синдрома на Аспергер, а едва ли щеше да му навреди да обогати познанията си.
Изтръска якето си, преди да го закачи в гардероба. Ризата му също бе мокра и той трепереше от студ. В найлонова торбичка носеше две салати от кафене „Кафедопет“.
Секретарката в приемната очевидно беше предупредена за идването му, защото веднага му кимна и му посочи вратата с табелката на Ева Нестлер. Мартин почука учтиво и отвътре го поканиха да влезе.
– Здравейте, направо долетяхте. – Ева погледна часовника си. – Надявам се да не сте превишили разрешената скорост.
Погледна го строго, а полицаят се разсмя.
– Не се безпокойте. Освен това знам, че полицаите са заети днес на друго място – прошепна той заговорнически и ѝ намигна.
Спомни си, че тази жена му хареса още при първата им среща. Имаше дарбата да накара всекиго да се отпусне в нейно присъствие. Това беше ценно качество при нейната професия.
Мартин остави обяда им на малката масичка.
– Надявам се да не съм сбъркал със салатата със скариди.
– Да, чудесен избор – успокои го Ева, стана от бюрото и седна на един от четирите стола край масичката. – Всъщност защо се залъгвам – продължи тя, докато изсипваше малкото бурканче сос върху салатата. – Като се има предвид колко е калоричен този сос, спокойно можех да изям един хамбургер. От психологическа гледна точка, разбира се, салатата се възприема като по-полезна храна. Така ще имам оправдание да си хапна някой сладкиш довечера.
И тя се разсмя толкова силно, че гърдите ѝ се разлюляха.
От закръглената ѝ фигура личеше, че очевидно си позволява доста неща, но в същото време беше стилно облечена, а побелялата ѝ коса беше късо подстригана и подредена в прическа, която беше и модерна, и прилягаше на възрастта ѝ.
– Значи, искате да знаете повече за синдрома на Аспергер?
– Да, днес за първи път чух за това понятие и то силно ме заинтригува – обясни Мартин и набоде на вилицата си една скарида.
– Да, диагнозата ми е позната, но никога не съм работила с подобни пациенти, затова ми се наложи да попрочета малко, преди да дойдете. Кажете ми какво по-конкретно ви интересува. Иначе мога да ви говоря с часове.