Неочаквано се раздаде силен писък и Патрик и Мартин подскочиха изненадани. Беше Шарлот, която все още седеше като вцепенена с невиждащи очи. Викът ѝ бе примитивен, силен и пронизителен, изпълнен с толкова искрена болка, от който буквално ги побиха тръпки.
Лилиан се хвърли към дъщеря си и се опита да я прегърне, но Шарлот я отблъсна грубо.
Патрик се опита да я надвика.
– Опитахме се да се свържем с Никлас, но той не е в кабинета си. Оставихме му съобщение и го помолихме да се прибере колкото може по-бързо. Свещеникът също е на път насам.
Патрик говореше най-вече на Лилиан, защото Шарлот беше в шок. Помисли си, че е направил голяма грешка, като не доведе лекар със себе си, който можеше да ѝ даде нещо успокоително. Но единственият лекар тук бе бащата на Сара, а те така и не успяха да се свържат с него. Обърна се към Мартин.
– Обади се отново в кабинета му и провери дали медицинската сестра не би могла да дойде веднага. Помоли я да донесе нещо успокоително.
Мартин с облекчение изпълни молбата на Патрик, доволен, че може поне за малко да се махне от кухнята. След десет минути Айна Лунбю влезе в къщата, без да чука. Даде на Шарлот някаква таблетка и двамата с Патрик я поведоха към дневната, където я сложиха да легне на дивана.
– Може ли и аз да получа една таблетка? – помоли Лилиан. – Имам слаби нерви, а това...
Медицинската сестра, която, изглежда, бе на годините на Лилиан, само изсумтя и с майчинска грижа зави Шарлот с одеяло. Бедното момиче тракаше със зъби, сякаш го тресеше.
– Едва ли имате нужда – отговори сестрата и прибра нещата си.
Патрик се обърна към Лилиан и я попита тихо:
– Ще трябва да поговорим с майката на приятелката на Сара. Къде живеят точно?
– В синята къща до нас – каза Лилиан, без да го погледне в очите.
След десетина минути дойде и свещеникът, а Патрик реши, че двамата с Мартин нямат какво повече да правят тук. Излязоха от изпълнената със скръб къща и седнаха в колата си, без да я палят.
– По дяволите – рече Мартин.
– Наистина – съгласи се Патрик.
Кай Виберг надникна през кухненския прозорец, който гледаше към алеята пред къщата на семейство Флорин.
– Сега пък какво ли е намислила старата вещица? – измърмори той.
– Какво каза? – извика съпругата му Моника от хола.
Мъжът се извърна леко към нея и се провикна в отговор.
– Пред къщата на Флоринови е паркирана полицейска кола. Обзалагам се, че пак е замислила някакъв дяволски план. Какви ли грехове изкупвам с тази вещица за съседка?!
Моника влезе в кухнята. Изглеждаше притеснена.
– Наистина ли мислиш, че е заради нас? Та ние нищо не сме ѝ сторили.
Жената вчесваше правата си руса, късо подстригана коса, но застина с гребена във въздуха и също погледна през прозореца.
Кай изсумтя.
– Обясни ѝ го, ако можеш. Скоро обаче ще ѝ покажа къде зимуват раците. Само съдът да одобри жалбата ми за балкона. Да видим тогава кой ще се смее последен. Ще трябва да се поохарчи, за да го събори.
– Кай, сигурен ли си, че постъпваме правилно? Все пак навлиза само с няколко сантиметра в двора ни. Всъщност не ни пречи. Пък и горкият Стиг легна болен.
– Болен бил. И аз да живеех с това дяволско изчадие, щях да се тръшна болен. Правото си е право. Щом са решили да построят балкон, който навлиза в нашия имот, или ще ни платят, или ще го бутнат. Нали ни накараха да си отсечем дървото? Хубавата ни стара бреза стана на трески за огрев само защото Лилиан Флорин реши, че ѝ закрива изгледа към морето. Нали така?
С тези думи мъжът се обърна ядно към съпругата си. Сърцето му се изпълваше с гняв само при спомена за всичките проблеми, които семейство Флорин му създаваха, откакто бяха съседи.
– Да, Кай, прав си.
Моника сведе поглед. От опит знаеше, че когато съпругът ѝ е разгневен, е най-добре да отстъпи. Лилиан Флорин му действаше като червена кърпа на разярен бик. Само да чуеше името ѝ, и губеше разсъдък. Моника не можеше да отрече, че не само Кай бе виновен за дългогодишната им вражда. Лилиан хич не беше лесна и ако ги бе оставила на мира едно време, никога нямаше да се стигне дотук. Вместо това от години ги влачеше по съдилищата за какви ли не дреболии – за грешни кадастрални планове, за пътеката, която минаваше през задния ѝ двор, за бараката, построена твърде близо до имота ѝ, и не на последно място – за красивата бреза, която бяха принудени да отсекат миналата година. Всичко започна с решението им да пос-троят къщата си до нейната. Кай тъкмо бе продал фирмата си за канцеларски материали за няколко милиона крони и те решиха да се пенсионират предсрочно, да продадат къщата в Гьотеборг и да се преместят във Фелбака, където летуваха всяка година. Но така и не изпитаха жадувания покой. Лилиан веднага ги засипа с възражения, дори пусна протестна подписка срещу новия строеж и обжалва разрешителното им в съда. След като не успя да ги спре, започна да се заяжда за всичко, което ѝ дойдеше на ума. Сприхавият характер на Кай само влоши отношенията им и съседската разпра се разрази с пълна сила. Новопостроеният балкон на семейство Флорин бе поредният повод за скандал. Този път обаче правото бе на страната на семейс-тво Виберг и Кай се възползваше от новопридобитото си надмощие по всички възможни начини.