17
В края на август същата година, два месеца след постъпването му в „Нов път“, Брус беше прехвърлен във ферма в долината Напа в Северна Калифорния. Това беше район с много лози, от които се произвеждаха висококачествени сортове вино.
Заповедта за прехвърлянето беше подписана от Доналд Ейбрахам, изпълнителният директор на фондацията „Нов път“. По предложение на Майкъл Уестъуей, член на персонала, който се интересуваше особено много от съдбата на Брус. Особено като се има предвид, че Играта не успя да му помогне, а дори влоши състоянието му.
— Казваш се Брус, така ли? — попита управителят на фермата, докато Брус слизаше несръчно от колата и сваляше куфара с багажа си.
— Казвам се Брус — отвърна той.
— Искам да пробваме за известно време как ще се справиш във фермата, Брус.
— Добре.
— Мисля, че тук ще ти хареса повече, Брус.
— Мисля, че ще ми хареса повече тук — отговори той.
Управителят на фермата го огледа.
— Остригали са те наскоро.
— Да, остригаха ме. — Брус вдигна ръка и докосна голата си глава.
— За какво?
— Остригаха ме, защото ме хванаха в женското помещение.
— За първи път ли те остригват?
— Не, за втори. — След кратка пауза Брус добави: — Първия път беше, защото буйствах.
Той все още стоеше, хванал куфара си. Управителят му направи знак да го остави на земята.
— Наруших правилата — добави Брус.
— Какво точно направи?
— Хвърлях възглавницата.
— Добре, Брус — каза управителят. — Ела с мен, ще ти покажа къде ще живееш. Тук нямаме централна жилищна сграда. Живеем в малки бунгала — по шест човека във всяко. Там се спи, там се яде и се почива в свободното време. Тук няма Игри, само работа. Игрите свършиха за теб, Брус.
Брус изглеждаше доволен. Усмихна се.
— Обичаш ли планините? — Управителят на фермата посочи напред. — Виж ги. Планините. Няма сняг по тях, но са си планини. Вдясно е Санта Роса. По склоновете й се отглежда страхотно грозде. Ние не отглеждаме грозде. Най-различни други култури, но не и грозде.
— Обичам планините — каза Брус.
— Погледни ги — посочи отново управителят. Брус не вдигна поглед.
— Ще ти дадем шапка — каза управителят. — Няма да можеш да работиш на полето без шапка. Никога не отивай на полето без шапката. Ясно ли е?
— Няма да ходя на полето без шапка — повтори Брус.
— Въздухът тук е хубав — подхвърли управителят.
— Аз обичам въздуха — отвърна Брус.
— Да — каза управителят и направи знак на Брус да вземе куфара си и да го последва. Чувстваше се неудобно в присъствието на Брус, не знаеше какво да каже. Познато усещане за него — не за пръв път идваха такива хора. — Всички обичаме въздуха, Брус. Наистина всички го обичаме. Това е нещо общо за нас.
„Все още имаме нещо общо“ — помисли си той.
— Ще дойдат ли приятелите ми да ме видят? — попита Брус.
— Имаш предвид приятелите ти оттам, откъдето идваш? От санаториума в Санта Ана?
— Майк, Лаура, Джордж, Еди, Дона и…
— Хората от санаториумите не идват във фермите — обясни управителят. — Достъпът тук е ограничен. Но ти вероятно ще се връщаш при тях един-два пъти годишно. Имаме събирания на Коледа и…
Брус се беше спрял.
— Следващото събиране е на Деня на Благодарността — продължи управителят, след като отново направи знак на Брус да тръгне. — Ще изпратим за два дни работниците в санаториумите, от които са дошли. После те ще се върнат и ще чакат Коледа. Така че ще можеш да видиш приятелите си отново. Ако не бъдат прехвърлени в други санаториуми. Но имай предвид, че при нас, в „Нов път“, не бива да имаш лични отношения с никого. Не ти ли казаха това? Ние сме едно голямо семейство и ти трябва да общуваш само със семейството като цяло.
— Разбирам това — каза Брус. — Накараха ни да го научим като част от Кодекса на „Нов път“.
Той се огледа и попита:
— Може ли да изпия чаша вода?
— Ще ти покажем къде са водоизточниците тук. Единият е в твоето бунгало, но има и общ, за цялото семейство. — Той поведе Брус към бунгалата. — Тези помещения са затворени, защото имаме експериментални хибридни култури и искаме да ги предпазим от нашествие на насекоми. Проверяваме за вредители дрехите, обувките и косите на хората, които влизат там, дори и ако са членове на персонала. — Той посочи едно от бунгалата: — Твоето ще бъде 4-Г. Ще го запомниш ли?
— Всички изглеждат еднакво — каза Брус.
— Можеш да закачиш някой предмет, по който да разпознаваш бунгалото. Нещо цветно, което лесно ще запомниш. — Управителят отвори вратата на бунгалото и към тях лъхна горещ въздух с неприятна миризма. — Мисля на първо време да те сложим да работиш с артишока. Ще трябва да носиш ръкавици — той има бодли.