— Артишока — повтори Брус.
— Тук имаме и гъби. Експериментални ферми. Разбира се, изолирани — за да не могат патогенните спори да заразят почвата. Спорите на гъбите се пренасят по въздуха. Това крие опасност за всички, занимаващи се с отглеждане на гъби.
— Гъби — повтори Брус, влизайки в тъмното, горещо помещение. Управителят го наблюдаваше.
— Да, Брус — каза той.
— Да, Брус — отвърна Брус.
— Брус — изрече фермерът, — събуди се.
Застаналият в мрачната стая Брус кимна. Все още държеше куфара си в ръка.
— Добре — каза той.
„Те заспиват веднага, щом се стъмни — помисли си управителят. — Като кокошките. Зеленчук сред зеленчуци. Гъба сред гъби. Каквото си избереш.“
Той запали осветлението и се опита да покаже на Брус как да го прави. Брус, изглежда, изобщо не се интересуваше от това. Той за пръв път беше забелязал планините и сега ги зяпаше втренчено.
— Планините, Брус, планините — каза фермерът.
— Планините, Брус, планините — повтори Брус, без да откъсва поглед от гледката.
— Ехолалия37, Брус, ехолалия — каза управителят.
— Ехолалия, Брус…
— Добре, Брус — каза управителят и затвори вратата на бунгалото след себе си.
„Може би ще го сложа при морковите — помисли си той. — Или при цвеклото. Нещо простичко, което няма да го озадачава. И на съседното легло ще настаним друг зеленчук. Да си правят компания. Да могат да си вегетират цял живот заедно, в синхрон. Цели редици от тях. Цели акри.“
Обърнаха го към полето и той видя житните растения. Заприличаха му на захвърлени парцали. „Те отглеждат боклуци — помисли си той. — Това е ферма за боклук.“
Наведе се и видя синьо цвете, едва подало се над почвата. После забеляза още такива цветя — с къси и тънки, но жилави стъбълца. Приличаха на стърнище.
Когато доближи лицето си достатъчно, видя, че цветята са страшно много. Бяха скрити сред по-високите житни растения. Фермерите често постъпваха така и засаждаха едно растение сред други, като концентрични кръгове. Той си спомни, че и фермерите в Мексико засаждат марихуаната сред по-високи растения, за да не могат полицаите да я забележат от своите джипове. Обаче полицията ги забелязваше от въздуха.
И когато откриеха такава плантация, полицаите разстрелваха с картечница фермера, жена му, децата и дори животните. А после си тръгваха. И полицейският хеликоптер продължаваше да търси плантации с марихуана, съпроводен от джиповете.
Какви прекрасни мънички сини цветя!
— Виждаш цветята на бъдещето — каза Доналд, изпълнителният директор на „Нов път“. — Но те не са за теб.
— Защо не са за мен? — попита Брус.
— Ти вече си набрал достатъчно от тях — каза изпълнителният директор и се изсмя. — Така че стани и престани да им се кланяш. Те вече не са твоят бог и твоят идол, въпреки че някога са били. Изглеждаш, като че ли си видял нещо свръхестествено.
Той потупа настойчиво Брус по рамото, а после протегна ръка надолу и закри цветето от втренчения му поглед.
— Изчезнаха — каза Брус. — Пролетните цветя изчезнаха.
— Не са изчезнали, ти просто не можеш да ги видиш. Това е философски проблем, който ти не разбираш. От епистемологията — теорията на знанието.
Брус виждаше само дланта на Доналд и се взира в нея хиляда години. Всичко застина и продължи да е застинало безкрайно дълго за мъртвите очи извън времето, очите, които не можеха да видят какво има пред тях и дланта, която не можеше да се помръдне. Докато очите гледаха втренчено, времето спря и вселената стана кристално ясна, поне за него — замръзнала пред него, напълно неподвижна. Нямаше нещо, което той да не знае. Не беше останало нищо, което да предстои да се случи.
— Хващай се за работа, Брус — каза Доналд, изпълнителният директор.
— Аз видях — каза Брус.
„Аз знам — помисли си той. — Това беше — аз видях как расте Субстанцията С. Видях смъртта да се издига от земята, от самата почва, в едно синьо поле, покрито със стърнища.“
Управителят на фермата и Доналд Ейбрахамс се спогледаха и после се обърнаха към коленичилата фигура, към коленичилия мъж, заобиколен отвсякъде от скритите сред житните растения цветове на Mors ontologica.
— Хващай се за работа, Брус — каза коленичилият мъж и се изправи на крака.
Доналд и управителят на фермата тръгнаха към паркирания наблизо линкълн. Започнаха да си говорят нещо. Той наблюдаваше тръгването им, без да се обръща, без да е способен да се обърне.