Естествено, щом хапчетата попаднеха в него, той щеше да ги предаде в Програмата за борба с наркотичните зависимости, където да ги анализират и да ги унищожат или да направят с тях каквото решат. Можеше самите те да се дрогират. Или да ги продават. Но той не купуваше от Дона, за да я арестува за търговия с наркотици — беше купувал много пъти от нея и досега не я беше арестувал. Целта му не беше да хване някой дребен квартален пласьор. Половината от агентите на Програмата за борба с наркотиците в окръг Ориндж знаеха, че Дона продава и можеха да я разпознаят, ако я видят. Понякога тя продаваше на паркингите при супермаркетите „7–11“, точно пред автоматичните холокамери на полицията. Почти със сигурност никога нямаше да арестуват Дона, независимо какво прави и пред кого го прави.
Целта на сделката му с Дона, както и на всички предишни сделки, беше да се опита да се добере до по-едрия доставчик над нея. Ето защо поръчваше все по-големи количества. Първоначално той я подгря — ако това беше точната дума — с молба да му достави десет таблетки като приятелска услуга. По-късно издейства торбичка със сто таблетки, за които си заплати, после — три торбички. Сега, ако имаше късмет, щеше да получи хиляда таблетки, или десет торбички. В края на краищата, би могъл да стигне до количества, надхвърлящи нейните финансови възможности. Тя нямаше да успее да осигури достатъчно средства за доставчика си, за да гарантира пред него сигурността на пратката. Следователно би пропуснала голяма печалба. Ще се скарат. Тя ще настоява Арктър да осигури поне част от парите, той ще откаже, тя няма да може да ги даде на своя доставчик, а времето ще си минава, напрежението ще нараства, всички ще започнат да губят търпение. Нейният доставчик, който и да е той, ще побеснее, защото тя няма да се появява. Така че накрая, ако всичко върви както трябва, тя ще се предаде и ще каже на Арктър и на доставчика си: „Вижте, по-добре търгувайте директно помежду си. Познавам ви, готини хора сте. Гарантирам и за двамата. Аз ще определя времето и мястото и двамата ще се срещнете. Така че отсега нататък, Боб, ще можеш да купуваш директно, ако възнамеряваш да взимаш такива количества.“ Защото при такива количества, независимо от целите и намеренията си, той се превръщаше в дилър. Приблизително такива бяха дилърските количества. Дона ще предположи, че той препродава с печалба в количества по сто, щом купува поне хиляда наведнъж. По този начин той ще успее да се изкачи нагоре по стълбата и да стигне до следващата личност в редицата, да стане дилър като нея, а по-късно може би и да се изкачи още едно стъпало, като отново увеличи количеството на купуваната стока.
В края на краищата би могъл да се срещне с някой, който е достатъчно високо, за да си струва да бъде задържан. Това означаваше някой, който знае нещо или е свързан по някакъв начин с производителя на дрогата.
За разлика от останалите наркотици Субстанцията С очевидно имаше само един източник. Тя беше синтетична, а не органична. Следователно идваше от някоя лаборатория. Тя можеше да бъде синтезирана и вероятно федералните власти вече експериментираха с нея. Но съставките й бяха извлечени от сложни препарати, които се синтезират не по-лесно от самата нея. Теоретично би могла да бъде произведена от някого, който, на първо място има формулата и на второ място — технологичната възможност да построи фабрика. Но на практика цената беше прекалено висока. Освен това изобретателят на Субстанцията С в началото я бе продавал много евтино, за да може да конкурира ефикасно останалите наркотици. И дори и да съществува един-единствен източник, широкото разпространение изисква да се влага капитал в различни фабрики, вероятно верига от лаборатории в ключови региони, някои от тях големи градове в Северна Америка и Европа, където са основните потребители на наркотици. Защо нито една от тези лаборатории не бе намерена, беше загадка. Но беше ясно без никакво съмнение, че СС Агенцията, както я бяха нарекли условно властите, е проникнала толкова надълбоко в системата за правораздаване, както в локален, така и в национален мащаб, че всеки, който открие нещо срещу нея, скоро или забравя за това, или престава да съществува.
Разбира се, в момента Арктър имаше още няколко други нишки освен Дона. Други дилъри, върху които постепенно оказваше натиск за по-големи количества. Но тъй като тя беше неговото момиче — или поне той се надяваше да е така — с нея беше най-лесно. Посещенията при нея, разговорите им по телефона, техните излизания и усамотявания — всичко това му доставяше удоволствие. А и използването на Дона в известен смисъл беше посоката на най-малкото съпротивление. Ако и без това се виждаш с човека, когото трябва да следиш и за чиито действия трябва да докладваш, будиш по-малко подозрения. Освен това, ако не си го виждал често преди да започнеш наблюдението, трябва по някакъв начин да започнеш да го виждаш, и връзката ви върши много добра работа.